Производството е по чл.245 – чл.249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на „Б. – 2007” ЕООД, гр. С., за отмяна на влязло в сила решение №452 от 21.01.2019г., постановено по адм. дело №8823/2018г. от Административен съд София–град. Искането е с правно основание чл.246, ал.1 от АПК. С него се развиват съображения, че решението, чиято отмяна се иска е било постановено в производство, в което „Б. – 2007” ЕООД не участвало, въпреки че дружеството имало качеството на заинтересована страна, като същото имало сила спрямо искателя и било неблагоприятно за него. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение. Претендират се и разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на „Л. С” ЕАД, с писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Миленков, изразява становище за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на искането за отмяна. Иска същото да бъде оставено без уважение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „БАР” ЕООД, гр. В., с представен писмен отговор /озаглавен „становище–възражение”/ счита, че искането за отмяна е неоснователно и моли съда да го отхвърли, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като предявено в изискуемата се форма съгласно чл.241 вр. с чл.247 от АПК, в рамките на сроковете по чл.240 вр. с чл.247 от АПК, и касае влязло в сила съдебно решение.

Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е неоснователно.

Видно от данните по делото, с решение №452 от 21.01.2019г., по адм. дело №8823/2018г. Административен съд София – град е отменил по жалба на „БАР” ЕООД заповед №3–441/25.07.2018г. на изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД. С нея на основание чл.46 от ППЗДС е била прекратена процедура за провеждане на търг за предоставяне под наем на самостоятелно помещение с №0А07 с площ 42,82 кв. м. с предназначение на обекта „Магазин за продажба на пакетирани хранителни стоки”, намиращ се на ниво 0, обществена зона на салон „Пристигане” на Терминал 2 на летище София. Със същото съдебно решение Административен съд София – град и е изпратил преписката на изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД за процедиране в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението.

Подателят на искането „Б. – 2007” ЕООД изтъква в подкрепа на искането си за отмяна, че е бил ползвател на търговското помещение – обект на търга въз основа на договор за наем от 28.09.2010г. Със заповед №3–276/04.05.2018г. изпълнителният директор на „Л. С” ЕАД обявил търг с тайно наддаване за предоставяне под наем на същия търговски обект. Дружеството подало документи за участие в търга. Със заповед №3–441/25.07.2018г. на изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД процедурата за провеждане на търга е била прекратена. С решението, чиято отмяна се иска, тази заповед е отменена, а преписката – върната за продължаване на процедурата. Със заповед №3–405/17.05.2019г. на изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД са класирани участниците, определен е наемател на търговското помещение, а „Б. – 2007” ЕООД е отстранено от участие в тръжната процедура. В искането за отмяна се твърди, че при подготовка на жалбата срещу тази заповед, на дружеството е станало известно, че заповед №3–441/25.07.2018г. на изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД за прекратяване на процедурата е била обжалвана от друг участник в нея, по което обжалване е постановено и влязлото в сила решение №452/21.01.2019г. по адм. дело №8823/2018г. на Административен съд София – град, чиято отмяна се иска. Искателят твърди, че е имал качеството на заинтересована страна в производството, приключило с това решение и неконституирането му като такава нарушавало неговите права и законни интереси.

Настоящият състав прецени, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях, когато те не са били конституирани като страна, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт.

За да бъде активно легитимиран да искат отмяна на решението, за молителя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т. е. да не е бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая тези предпоставки не са налице, предвид следното:

На първо място, „Б. – 2007” ЕООД не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по адм. дело №8823/2018г. на Административен съд София - град. Страни по това производство според чл.153, ал.1 от АПК са оспорващият „БАР” ЕООД и органът, издал административния акт - изпълнителният директор на „Л. С” ЕАД. „Б. – 2007” ЕООД не е упражнил обезпеченото му по закон право да обжалва оспорваната по адм. дело №8823/2018г. на Административен съд София - град заповед. Затова „Б. – 2007” ЕООД правилно по правилото на чл.153, ал.1 от АПК не е конституиран като страна в производството, и няма право на участие в това производство.

На второ място, решението, чиято отмяна се иска, всъщност е благоприятно за искателя, тъй като с него е отменена заповедта за прекратяване на процедурата по провеждане на търга. С връщането на преписката за продължаването й за „Б. – 2007” ЕООД в качеството му на участник в търга е възникнала отново потенциалната възможност да се класира и да бъде определен за наемател на обекта.

По изложените съображения подаденото искане за отмяна е неоснователно, тъй като не са налице кумулативно предвидените в чл.246, ал.1 от АПК предпоставки и същото следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора искането на „Б. – 2007” ЕООД за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Претенцията на ответника изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид обема на осъщественото процесуално представителство на „Л. С” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Искането на „БАР” ЕООД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото няма осъществено юрисконсултско представителство.

Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Б. – 2007” ЕООД за отмяна на основание чл.246, ал.1 от АПК на влязлото в сила решение №452 от 21.01.2019г., постановено по адм. дело №8823/2018г. от Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Б. – 2007” ЕООД, ЕИК 175237231, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к.„Красна поляна“ бл.10, вх.1, ет.8, да заплати на „Л. С“ ЕАД, ЕИК 121023551, със седалище и адрес на управление в гр. С., А. С, бул.„Х. К“ №1, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

О. Б. У. искането на „Б. – 2007” ЕООД за присъждане на разноски.

О. Б. У. искането на „БАР” ЕООД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.