Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Е. Х“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В.Г срещу Решение № 1042 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1044/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 260421901288587/17.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 430/17.07.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е разпоредено дружеството да се регистрира по ЗДДС.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че издаденият акт пререшава въпроси по влезли в сила предходни актове и в тази връзка се явява нищожен. На следващо място твърди, че инициативата за започване на производството е на лице, различно от „Е. Х“ АД и се твърди, че липсва волеизявление за регистрация по ЗДДС. Излага възражения, че не са налице условията за регистрация, поради неизвършване на независима икономическа дейност от страна на дружеството. Поддържа, че извършените действия са такива по попълване масата на несъстоятелността, а не доход, реализиран от дейността. Иска се отмяна на решението.

Ответната страна - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в писмени бележки оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК...