Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „АЛТЕРА ГРУП” ЕООД, гр. С., подадена чрез управителя Р.К, срещу решение № 6289 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 7169/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216006676-091-001/14.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение № 850/02.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 990,00 лв. и лихви в размер на 78,11 лв. и е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО за 2012 г. със сума общо в размер на 22 900,00 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че стоките и услугите са реално изпълнени и платени. Същите са били предмет на последващи доставки към клиенти на дружеството, което се потвърждава и от допълнителната ССЕ. Според касатора липсата на доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците не е основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно практиката на СЕС. Съдебното решение е постановено в противоречие със заключението на ССЕ и с нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Иска решението да бъде отменено с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП”- гр. С., чрез юрк.. В, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от...