Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по частна жалба на Кмета на община М., обл. Хасково, чрез процесуалния му представител адв.. И, срещу решение № 735 от 25.10.2019г., постаноено по адм. д. № 253/2019г. на Административен съд – гр. Х., с което е:
1. обявена за нищожна Заповед № 21 от 08.02.2019г. на Кмета на община М. в частта, с която е отказано да се одобри инвестиционен проект за „кравеферма“ и инвестиционен проект за „външен водопровод“ като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) – изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно направление в ПИ № 022177 в землището на с. Г. поле, общ. Маджарово, обл. Хасково и в тази част е изпратил преписката на Главния архитект на община М. за произнасяне по компетентност и
2. отменена Заповед № 21 от 08.02.2019г. на Кмета на община М. в останалата й частта, с която е отказано да се одобри подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) при условията на Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им и ПУП – парцеларен план и специализирана план схема за „външен водопровод“ като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) – изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно направление в ПИ № 022177 в землището на с. Г. поле, общ. Маджарово, обл. Хасково и в тази част е изпратил преписката на Кмета на община М. за ново произнасяне и с което община М. е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил всички представени доказателства и установени обстоятелства и в частност факта, че още преди завеждане на делото жалбоподателят пред първата инстанция е оттеглил представният КПИИ. В тази връзка твърди неправилност на решението, с което се връща преписката за ново произнасяне, тъй като твърди, че вече няма по какво да се произнесе, което опорочава решението. Твърди и противорчеие със закона на извода на съда за липса на компетнтност на кмета на община М. да се произнесе по КПИИ в частта, с която се одобряват инвестиционни проекти. Твърди, че в самата оспорената заповед е изрично посочено, че кмета не е компетентен да се произнесе по КПИИ и в частта за одобряване на подробните устройствени планове, тъй като се касае за строеж в земеделска земя, като компетентен е според касатора Общинския съвет на Маджарово. Посочва, че именно поради тази липса на компетентност кмета на община М. е издал цялата заповед за отказ за одобряване на КПИИ, мотив от административния акт, по който съдът не се е произнесъл. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски.
Ответникът Н.В, чрез процесуалния си представител адв.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят прокурор към Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното определение АС – гр. Х. е посочил, че производството по одобряване на КПИИ инкорпорира в себе си няколко отделни и самостоятелни по своята същност акт, а именно одобряване на ПУП и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж въз основа на тях, като законовата норма на чл. 150 ал. 8 от ЗУТ изисква това одобряване на раличните актове да стане едновременно, като по отношение на одобряването на всяка отделна част от КПИИ компетентен е органът, определен по специалните разпоредби на ЗУТ. Във връзка с тези принципни постановки е приел, че в частта, с която е отказано одобряването на инвестиционните проекти за заявения обект и издаването на разрешение за строеж, оспорената заповед е издадена от некмпетентен орган. Приел е, че това е така, тъй като съобразно разпоредбите на ЗУТ инвестиционните проекти се одобряват и разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а не от кмета, съответно и главният архитект е компетентният орган да постанови отказ в тази част на КПИИ. Поради това е прогласил за нищожна заповедта тази й част и я е изпратил на компетнтния да се произнесе по нея административен орган – главния архитект на община М.. По отношение на заповедта в частта, с която е отказано одобряването на ПУП – ПЗ и парцеларен план и специализирана план схема за външен водопровод, е приел, че заповедта макар и издадена от компетентен орган е постановена при допуснати съществени нарушения на админитративно производствените правила. Приел е, че това е така, тъй като в същата липсват фактически и правни основания за постановяване на отказа, както и мотиви. Приел е и че изложените такива досежно подадена жалба, имаща характер на възражение срещу изграждане на обкта от жители на с. Г. поле, нямат отношение към установяването на предпоставките за одобряване или отказ на КПИИ в отделните му части, както е приел и че същото се отнася за изложените такива досежно евентуална възможност от бъдещо нарушение на Закон за движение по пътищата относно пускане на свободно движещи се животни, които биха се отглеждали в обекта. Приел е и допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, а именно постановяване на заповедта без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поради това в тази част е отменил заповедта и е изпратил административната преписка за ново произнасяне на кмета на община М.. Решението е правилно.
Съдът при контрола за законосъобразност на актовете и след анализ на относимите за настоящото административно производство обстоятелства и правни норми е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилен е извода на съда, че съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план; инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и че по същество, всеки от посочените три акта има статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ те подлежат на обжалване в едно производство. Правилен е и извода на съда, че по отношение на одобряването на КПИИ макар и това да следва да стане едновременно във всичките му части, компететността на органа, който следва да одобри или откаже да одобри отделните части, се определя съобрзано специалните норми на ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда, че в частта, с която е отказано одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешенито за строеж, заповедта, постановена от кмета е издадена от некомпетентен орган. В тази връзка правилно в тази част същата е прогласена за нищожна и пресиката е изпратена на правилно определения компетентен орган.
Правилно съдът е приел и че в частта на заповедта, в която е отказано одобряването на ПУП – ПЗ, парцеларен план и специализираната план схема за външния водопровод, същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административно произовдствените правила. Административните актове се постановяват след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и съобразно законовите изисквания за това. В заповедта в тази й част првилно съдът е посочил, че не се съдържат нито фактически, нито правни основания, които да навеждат за наличие на законови предпоставки за постановяване на отказ. Посочените такива, а именно жалба на жители на с. Г. поле с изразено несъгласие за изграждане на кравеферма, както и посочените евентуални бъдещи възможности за допускане на нарушения на ЗДвП са неотносими към производството и законовите предпоставки за одобряване или отказ за одобряване на ПУП, част от КПИИ. В тази връзка правилно заповедта в тази й част е отменена и преписката е върната за ново произнасяне на компетентния в тази част орган – кмета на община М..
Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, тъй като в самия оспорен акт било посочено, че не кмета на община М. е компетентен да одобри КПИИ, а тъй като се касае за проект извън урбанизирана територия, компетентен е общинският съвет на община М.. Най – напред специалните разпоредби, посочени по – горе определят компетентния орган за одобрение на частите на КПИИ. Освен това в случай, че е приел, че не е компетентен да издаде акт, кмета на община М. съобразно чл. 31 ал. 2 от АПК е следвало да изпрати преписката на компетентния според него орган, а не да постановява отказ за одоряване на КПИИ.
Неоснователно е и възражението за неправилнос на решението, тъй като заявителят бил оттеглил проекта си след постановяване на оспорения акт и при връщане на преписката няма да има предмет на произнасяне. Това обсоятелство при наличие на подадена жалба срещу отказа, е неотносимо към настоящото производство. При новото разглеждане на преписката административният орган би следвало да поиска от заявителите да посочат поддържат ли искането си за одобряване на внесения КПИИ и в слчай, че го поддържат да се роизнесе съобразно указанията, дадени в решението на АС – гр. Х., а в случая че не го поддържат да прекрати административното производство по съответния ред.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за строени разноски в размер на 450 лв. за процесуално представителство следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 735 от 25.10.2019г., постановено по адм. д. № 253/2019г. на Административен съд – гр. Х..
ОСЪЖДА община М. да заплати на Н.В от [населено място] сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.