Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Н, срещу решение № 808/11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6282/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F483503/15.05.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности -София“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви относно извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както присъждане юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Ш. Б“ ЕАД – в представен писмен отговор и в с. з., чрез адвокат Йорданова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Предмет на спора пред АССГ е била заповед за налагане на ПАМ № F483503/15.05.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности -София“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ш. Б“ ЕАД, е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект - "бензиностанция „Ш. И“, находяща се в гр. С., бул. „Цариградско шосе“, близо до ж. к. „Младост 1“ в посока гр. П. и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т. 1, б."г" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Обоснован е извод за недоказаност на посоченото в заповедта нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според решаващия състав при проверката е установено, че липсват интервенции по оборудването в обекта и че връзката с НАП за предаване на данни се е осъществявала нормално. Не е констатирано също така предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на ответника. Установено е, че това се дължи на временен технически проблем. Прието е, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, тъй като от страна на търговското дружество са били предприети действия и техническия проблем е отстранен преди издаване на процесната ЗПАМ.

Обжалваното решение е правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Обжалваната заповед е издадена след извършени на 10.04.2019г. в 9,49ч. и на 08.05.2019г. в 9,35ч от служители на Главна дирекция "Финансов контрол" при ЦУ на НАП, проверки на търговски обект - бензиностанция „Ш. И“ в гр. С., бул. „Цариградско шосе“ близо до ж. к. „Младост 1“, стопанисвана от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Констатирано е, че при направена справка в програмен продукт ФУДВ на НАП за доставките на гориво в проверявания търговски обект за периода от 05.04.2019г. до 10.04.2019 г. не са подавани чрез дистанционна връзка към НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества зареденото гориво в резервоарите за съхранение на горива в обекта.

Касаторът оспорва изводите на съда, че нарушението не е доказано, съответно, че неправилно не е взето предвид обстоятелството, че нарушението не е било отстранено преди проверката от 10.04.2019 г. Тези оплаквания са неоснователни и в противоречие с безспорно установените факти по време на проверките от 10.04.2019 г. и 08.05.2019 г., както и тези описани в процесната заповед.

Правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че служителите в дружеството са могли да установянт настъпилия софтуерен проблем. Възникналият технически проблем не се дължи на интервенции при работа с устройството, а представляа софтуерна грешка в консолидацията на базата данни, вследствие на което не са получени в НАП данни от надлежно въведената и работеща нивомерна система. В този смисъл са и представените по делото писмени обяснения на сервизния техник К.К, дадени по време на проверката на 10.04.2019 г. и Протокол № 514185 от 10.04.2019 г. за отстраняване на софтуерната повреда. Противно на твърденията в жалбата липсват доказателства системата на НАП да е генерирала съобщения до дружеството за прекъсване на връзката между нивомерната и фискалната система, както и за неуспешно изпратени данни, поради което обосновано е прието за недоказано извършеното нарушение.

При тези факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. В случая констатираната софтуерна повреда е отстранена още в деня на проверката – 10.04.2019 г., значително преди издаването на ЗПАМ /15.05.2019 г./ и изрично посочено в нея на стр. 4, така и в протокола от повторната проверка от 08.05.2019 г., според който непредаване на данни от нивомерната система е било налице единствено през периода 05.04.2019 г. – 10.04.2019 г., но не и през следващи периоди. В случаи като процесния, когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на сакция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл е решение по адм. дело № 5363/2018 г., решение по адм. д.№ 1410/2019 г., решение по адм. д. № 6961/2019 г. на ВАС/.

С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила включително и в частта за разноските, като съдът правилно е уважил възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е намалил същото от 4611,85 лева на 1500 лева.

За касационното производство настоящият състав намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на ответника и в полза на „Ш. Б“ ЕАД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 808/11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6282/2019 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Ш. Б“ ЕАД, ЕИК: 831915840, разноски в размер на 200 /двеста/ лева – разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.