Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Столична община/СО/, чрез юрк.. В срещу решение № 2377 от 05.04.2019 г. по адм. дело № 13029/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение е отменен по жалба на „Арпино“ ЕООД, ревизионен акт (РА) № СФР18-РД77-43 от 27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при СО, потвърден с Решение № СОА18-РД28-35 от 11.10.2018 г. на Кмета на Столична община, с който е прието, че не следва да бъдат възстановени платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 67 726.67 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. за недвижими поземлени имоти с идентификатор 68134.711.2107 /ПИ 281/, 68134.711.2106 /ПИ 282/, 68134.711.2114 /ПИ 283/ и 68134.711.2115 /ПИ 284/ в кв. Слатина и Столична община е осъдена да заплати на дружеството разноските направени в съдебното производство в размер на 4 113 лв.

Касаторът твърди, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай, фактите, че процесиите поземлени имоти са възстановени и че за тях няма влязло в сила решение по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗОЗЗ), за промяна на предназначението им, не означава, че в този казус не е приложима разпоредба на чл. 10, ал.1, хипотеза първа от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Неправилен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, предложение първо ЗМДТ в редакцията на ДВ бр.39/2011 г. е неприложима в случая. Счита, че предназначението на процесиите недвижими имоти, не е за задоволяване на земеделски нужди, а за строителни такива, независимо, че не е осъществена процедурата...