Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „ИВЕКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Л., представлявано от пълномощника адв. В.У срещу Решение № 59 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 155/2018 г. от Административен съд Ловеч, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от търговското дружество иск срещу Регионална дирекция по горите (РДГ) гр. Л., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за установяване незаконосъобразност на действията на директора на РДГ-Ловеч по отнемането на товарен автомобил Ф. Т, рег. [рег. номер на МПС], с наказателно постановление (НП) № 261 от 28.02.2018 г., издадено от директора на РДГ-Ловеч, съединен с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 800 лева.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

В отговор насрещната страна – РДГ – представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Пред решаващия съд „ИВЕКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Л., представлявано от управителя И.И е предявил иск срещу РДГ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира установяване незаконосъобразност на действията на директора на РДГ-Ловеч по отнемането на товарен автомобил Ф. Т с рег. [рег. номер на МПС], разпоредено с издаденото от него наказателно постановление № 261 от 28.02.2018 г., съединен с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 000 лева (съдът е допуснал, на осн. чл. 214 ал. 1 ГПК във вр. с чл.144 АПК намаляване на исковата претенция от 3 000 лв. на 1 800 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на елементите от фактическия състав на приложимата материалноправна норма. Не е доказал твърдените от него незаконосъобразни действия на директора на РДГ-Ловеч, тъй като действията на директора на РДГ относно товарният автомобил, послужил за извършване на нарушение на горското законодателство, почива изцяло на действащите към този момент разпоредби и съответства на целта на закона.

Не са доказани и твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 1 800 лв., представляваща застрахователната стойност на отнетия автомобил, тъй като ищецът не е доказал, че е собственик на същия към датата на отнемането. Претенции по отношение на собствеността в наказателното производство е предявил нарушителят С.Т.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до извод за неоснователност на предявения иск, а в случая не е установено от ищеца, по безспорен и категоричен начин, наличието на незаконосъобразни действи и вреда, поради което го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че с влязло в сила на 14.03.2018 г. наказателно постановление № 261/28.02.2018 г., издадено от директора на РДГ-Ловеч, въз основа на АУАН № 000860/25.01.2018 г., на нарушителя С.Т са наложени две административни наказания: - глоба и отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението - дървесината, съхранявана в товарен автомобил Ф. Т, с рег. [рег. номер на МПС] и самият товарен автомобил (на осн. чл. 20, ал. 1 ЗАНН и чл. 273, ал. 1 ЗГ), послужил за извършване на нарушението. Като правно основани еза отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението и вещите, предмет на нарушението е посочена норма от специалния закон – чл. 273 ЗГ, съгласно който тези вещи се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

В случая не е установен, с неоспорими доказателства собственика на товарен автомобил Ф. Т, с рег. [рег. номер на МПС], Представената на л.104 справка-удостоверение от нотариус Н.Х с район на действие РС – Ловеч, от текста на която се установява, че на 14.11.2014 г. П.П е продал на И.И, като управител на „ИВЕКС“ ЕООД, товарен автомобил Ф. Т, с рег. [рег. номер на МПС] не води до извода, че към датата на отнемането на автомобила в полза на държавата именно той е собственикът. По делото не е представен контролен талон на автомобила, договор за продажба, доказателства за платени данъци и такси, талон за извършен технически преглед или др. неоспорими доказателства, от които с категоричност да бъде установен действителният собственик на вещта към датата на отнемането й.

Безспорно е установено обаче, че в деловодството на МВР – Ловеч и РП – Ловеч не е подаван сигнал или жалба за откраднат товарен автомобил марка Ф. Т, с рег. [рег. номер на МПС] и такъв не е обявяван за общодържавно издирване, съгласно приложените на л.106 и л.113 от делото писмени доказателства.

При тази фактическа установеност изводът на решаващия съд, че не е налице законовото изключение на чл. 273, ал. 1 ЗГ, тъй като ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по безспорен и категоричен начин, че е собственик на процесния автомобил и че същият е отнет от владението му без негово знание и съгласие е обоснован и законосъобразен.

При това положение действията на административният орган, който е наредил отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението, са основани на влязъл в сила акт (НП), на норма от закона (чл. 273, ал. 1 ЗГ), поради което обосновано са преценени от съда за законосъобразни.

При отсъствието на един от елементите от фактическия състав на материалната норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - иска е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от решаващия съд. Решението му ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 155/2018 г. от Административен съд Ловеч. Решението е окончателно.