Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П чрез процесуалните му представители М.С и М.Т, срещу решение №1772/24.09.2019 г. постановено по адм. дело №1527/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено по жалба на „П”АД, отказ на кмета на община П., обективиран в писмо от 08.05.2019 г. да се извърши продажба на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) на поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатори 56784.514.233 и 56784.514.234 по КК и КР на гр. П., както и че е осъдена О. П да заплати на дружеството сумата от 50 лева. В жалбата са изложени съображения, че изводите на административния съд са неправилни, като са обосновани в противоречие с доказателствата, налични в кориците на делото. При изложени съображения може да се обоснове извод, че се прави искане съдебният акт да бъде отменен като неправилен, поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът - „Пловдивстрой” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Дунав” №75 представлявано от Изпълнителния директор К.Т, чрез процесуалния си представител адв. Е.К в депозиран писмен отговор на касационна жалба е изразено становище за неоснователност на същата. При изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на кмета на община П., обективиран в писмо от 08.05.2019 г., с което...