Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.К, чрез процесуален представител адвокат Д.Д, срещу решение № 13/27.02.2019 г. постановено по адм. дело № 500/2018 г. на Административен съд-Р у., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 04/121/06036/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4706/31.08.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 13 821,75 лв. РВ касационната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1-3 от АПК. Претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Г, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд-Р у. е отхвърлил жалбата на В.К, подадена в качеството й на земеделски производител, срещу решение № 04/121/06036/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4706/31.08.2018 г., с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в размер на 13 821,75 лева и я осъдил да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 130 (сто и тридесет) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, както и че същият не страда от пороци относно форма (съдържание на акта), при издаването му са спазени административно-процесуалните правила и норми. Съдът е установил, че не е спазен изискуемият от чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението, но е преценил, че този срок е от категорията на инструктивните срокове, обезпечаващи бързина на административния процес и същият не преклудира възможността на административния орган да се произнесе и след изтичането му. По отношение на направеното от земеделския производител доказателствено искане, а именно назначаване на експертиза е преценено, че тъй като фактите и обстоятелствата, които са целени да бъдат установени, са били налични и материализирани в съответствие с доказателствата, които са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила и при липса на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е приел, че е недопустимо да бъдат опровергавани или проверявани чрез друго/и доказателствени средства, каквато е експертизата.

На следващо място по отношение на съответствието с материалния закон съдът е извършил анализ на относимите правни норми послужили за издаване на административния акт – чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, а размерът на корекцията е определен съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., извършен е и анализ на правните норми на правото на Европейския съюз, като е определен и спорният въпрос, а именно: при несъмнено установена и доказана липса при извършената повторна проверка от ДФЗ чрез технически инспекторат на 6 143 броя лешникови насаждения в стопанството на земеделския производител, съставлява ли това неизпълнение на договорни задължения – т. 4.23, б. „а“ от договора, по силата на което ползвателя на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора за отпускане на финансова помощ да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, нарушаване на разпоредбите от приложимата Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г. и води ли до понасяне на съответната отговорност. Съдът е приел, че изводът на административния орган за неизпълнение на договорно задължение е обоснован. За правилно е прието, че в решението е записано, че тази констатация за липсата на лешникови насаждения, при недоказване на основателна причина за тази липса, нарушава изискването на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата и Разплащателната агенция е в правото си да поиска връщане на вече изплатена сума по чл. 51, ал. 1 от подзаконовия административен акт. На следващо място е прието от съда, че неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е индикация, че бенефициерът не е разходвал средства ефективно, което действие противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент 966/2012 г. и съставлява самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Установено, е че изискването за дълготрайност на операциите по смисъла на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, включва задължение за поддържане на инвестициите. Като това задължение е въведено в националната правна уредба на финансовото подпомагане по мярка 121 чрез разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., според която кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5, с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в случай на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи – за 10-годишен период. Като е посочено, че сроковете не касаят изпълнението на проекта, а неговото поддържане като в настоящия случай, безспорно земеделският стопанин не е изпълнил условието за поддържане на инвестицията в съответните срокове. Установено е от съда, че размерът на финансовата корекция, заложена в т. 12 от Методиката е, че тя е идентична с тази по т. 2, каквато е и наложената с решението на административния орган. Въз основа на което е приел, че дори да е налице в процедурата и в изписването в решението неточност, то крайният резултат от наложената корекция е налице и е правилен. За липсата на 6 143 броя лешникови насаждения е наложена корекция в размер на тяхната себестойност – 100% от размера на финансовата помощ, изплатена за актива.

На последно място съдът е приел, че липсата на 6 143 бр. лешникови фиданки в стопанството на бенефициера е нарушение на т. 4.23, б. „а“ от договора, по силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, нарушение е и на нормативните изисквания в случая на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 година.

За неоснователен е приет доводът на жалбоподателката, че поддържаните от нея площи отговарят на критериите за допустимост за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, уредени в Наредба № 2/17.02.2015 г., тъй като отпусната помощ не е свързана със схемите и мерките за плащане на площ, поради което този нормативен акт не е приложим. Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган и административният съд неправилно са се позовавали на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ.

За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 8/03.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициера. В тази връзка изложените в касационната жалба твърдения, че съдът не е изследвал и не е анализирал наличието на нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, не следва да се обсъждат, доколкото процедурата е по реда на Наредба № 8/2008 г.

Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 8/03.04.2008 г. Безспорно е по делото, че между В.К и Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) е сключен договор № 04/121/06036/14.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект № 04/121/06036, а именно „Създаване на трайни насаждения от лешници”. Съгласно чл. 1.1.2 от договора предоставената помощ е в размер до 50 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя при осъществяването на проекта. В периода на мониторинг на проекта е извършена проверка на място след плащане от 28.07.-11.08.2017 г., при която са установени 16 412 бр. лешникови насаждения, при одобрени и финансирани 34 200 броя. На земеделския стопанин е изпратено уведомително писмо с констатациите от проверката и е даден 30-дневен срок да предприемане на действия за отстраняване на несъответствията. Посочено е, че ако не представи доказателства ще започне процедура по налагане на финансова корекция. Кутинчева е възразила, представила е фактура за закупуване на фиданки и е поискала извършване на нова проверка на място. Със заповед № 350862/10.04.2018 г. е разпоредена нова проверка, извършена в периода 10.04.-27.04.2018 г. При нея са установени 28 057 бр., а липсващите лешникови насаждения са 6 143 бр., като контролният лист е подписан лично от В.К без възражения и същият й е изпратен с уведомително писмо с възможност за възражения в 14-дневен срок. С писмо изх.№ 01-6500/4706/23.05.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил земеделския стопанин, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция, в което са описани причините, като е дадено право за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства към тях. От Кутинчева е представено възражение, в което е посочено, че лешниковите насаждения са поддържани съгласно изискванията на Наредба № 2/17.05.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, както и че е налице частична щета по насажденията вследствие на засушаване, което не следва да се приема като неизпълнение на поетия с договора ангажимент. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, което е прието за неоснователно, органът е издал решение за налагане на финансова корекция в размер на 13 821,75 лв., който е определен съобразно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. и т. 2 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.

В разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. е предвидено, че за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен: да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Оттук следва извода, че заложената по проект инвестиция и в частност посадъчен материал – лешници – 34 200 броя следва да бъде използвана по предназначение за срок от 5 години след сключване на договора. А за да ги използва, следва същите да са налични, като от проверките на място е установена липсата на 6 143 бр. лешникови насаждения, от което безспорно се установява, че В.К не е изпълнила условието за поддържане на инвестицията в съответните срокове. Следователно, налице е основание за връщане на вече изплатени суми.

На следващо място по релевирания довод от касатора отнасящ се до това, че административният съд е дописал административния акт и е изменил основанието за наложена корекция изразяващо се в това, че съдът е приел, че нарушението следва да се квалифицира като неизпълнение на задължението за поддържане на инвестицията и за това следва да се приложи санкцията по т. 12, а в административния акт е наложена санкцията по т. 2 от Методиката, така изложения довод следва да се приеме за неоснователен. Няма спор, че в обжалвания административен акт е направено позоваване на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Методиката), утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Но тази методика след постановяване на обжалваното решение е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Независимо от обявената за нищожна методика, това не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната е съобразена с липсващите 6 143 бр. лешникови насаждения, за които бенефициентът е получил помощ. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредбата - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. При установените степен на неизпълнението по проекта и продължителността на неизпълнението, законосъобразно е разпоредено с процесното решение връщането на пълния размер на изплатените суми за липсващия актив по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Настоящата инстанция счита, че не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че съдът е отказал да назначи съдебно-техническа експертиза, както и че служебно не е квалифицирал, че е налице оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на направените констатации в протоколите от проверките на място. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Предвид представените по делото доказателства, правило е преценено от съда, че искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза се явява неотносимо, тъй като причината за налагане на същата е за липсващ брой лешникови насаждения, установени при извършена проверка на място, за които са съставени по надлежен ред съответните протоколи и приложения към тях, които представляват официални документи. Доколкото същите не са оспорени по реда на чл.193 и сл. от ГПК, те се ползват с доказателствена сила. По отношение на твърдението, че съдът е следвало служебно да квалифицира, че е налице оспорване по чл. 193 от ГПК, следва да се посочи, че видно от протокола от открито съдебно заседание проведено на 19.02.2019 г., процесуалният представител изрично е заявил, че тези протоколи не са оспорени, а че е налице искане за сравняване на данните налични в документацията на Кутинчева и тези от преписката.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е съобразил, че в обжалваният административен акт не е посочен органът, който го е издал. Правилно административният съд е приел за безспорно, че административният акт е издаден от компетентен орган. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съгласно който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Освен на основание ЗУСЕСИФ, в обжалвания административен акт е направено позоваване и на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, от който е видно, че изпълнителният директор: в т. 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и т. 2 представлява Разплащателната агенция. Съобразно установеното следва да се приеме, че в настоящия случай процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, като в чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е именно на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е подписал и решението за налагане на финансова корекция.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/27.02.2019 г. по дело № 500/2018 г. на Административен съд-Р у..

ОСЪЖДА В.К, [населено място], [адрес], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.