Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Доверие СВ" ООД, гр. С., срещу решение №455/22.01.2020 г. по адм. дело №626/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт с изх. № 01 - 2600/656 от 14.11.2018 г. (според съдебното решение - № ДФЗ 01 - 2600/656 от 14.11.2018 г.) за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител иска отмяна на решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосносновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, отмяна на обжалвания административен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на размера на претндираното от касатора адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания акт на основание чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, б."в" от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. е прекратен поетия петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" по отношение на дружеството - жалбоподател след извършени административни проверки по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2017 г. АС е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните норми по издаването му. Приел е, че е налице материалноправното основание на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента - а именно неспазване изискването на Наредбата да не се намалява със заявлението за съответната кампания с повече от 10 % одобрената площ по екологично направление. В случая, видно от неоспореното от жалбоподателя и кредитирано от съда заключение на съдебно - техническата експертиза първоначално поетият от жалбоподателя екологичен ангажимент през 2015 г. е в размер на 40, 7 ха площ, а заявената за подпомагане за кампания 2017 г. - 32, 47 ха, които площи кореспондират с установените по административните проверки. Процентът на съвпадение, изчислен от административния орган е 79, 78, а този от вещото лице - 83,39, което също е под изискуемото от Наредбата съвпадение от 90 %. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на свидетел. Следва да се посочи, че свидетелят е поискане след изслушване и приемане на неоспореното от жалбоподателя заключение на вещото лице, предвид зададени му допълнително въпроси от жалбоподателя извън поставенат му задача, за това има ли възможност системата в теоретичен план да не допусне заявяване на парцел. В нито един предходен момент жалбоподателят не е твърдял, че разликата в заявената площ се дължи на неотчетен от системата заявен от него парцел, нещо повече - след като е бил уведомен по надлежния ред за констатациите при административните проверки, че заявява по - малко площ, управителят на дружеството е дал обяснение ( л.133), че намалява площите, заявени от него по "Агроекология" поради възстановени земи от ОСЗ "Брезник". Предвид изложеното определението на АССГ за недопускане на поискани от жалбоподателя гласни доказателствени средства - разпит на свидетел ( л.274), с мотиви, че общите проблеми по заявяването нямат отношение към предмета на делото, не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това по делото има разпечатани таблици на заявените парцели през 2017, подписани от управителката ( л.58 -61) в заверени ксерокопия, за които не е поискано откриване на производство по оспорване на документ, за да се разпитва свидетел за въвеждането им съобразно чл.194, ал.1 ГПК връзка чл.144 АПК. Всички относими към спора факти и доказателства са обсъдени от АС и мотивите му отговарят на изискванията на 172а, ал.2 АПК. Необсъждането на неотносимо към спорните по делото факти доказателство не представлява съществено съдопроизводствено нарушение. Обосновани и законосъобразни са констатациите на АС за наличие на материалноправната предпоставка по чл.18, ал.3, т.3 вр. чл.24, ал.2 от Наредба №7/24.02.2015 г., като правно ирелевантни са причините за заявяване от дружеството за кампания 2017 на по - малка площ от посочената в разпоредбата на чл.24, ал.2. Следва да се посочи, че същото е разполагало с правна възможност да заяви други парцели вместо реституираните в рамките на ограниченията по чл.24, ал.4 от Наредба №7/24.02.2015 г., било му е известно, че е заявило по - малка площ, видно от цитираните обяснения. Цитираният от касатора чл.7 от Регламент 1306/2013 урежда акредитиране и оттегляне на акредитацията на разплащателната агенция и координиращите органи, поради което е неотносим към настоящия правен спор.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДЗФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №455/22.01.2020 г. по адм. дело №626/2019 г. по описа на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА "Доверие СВ" ООД, гр. С., ул. "Ал. Батенберг" №16А, ет.4, ап.15, да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Държавен фонд "Земеделие" .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Доверие СВ" ООД, гр. С., срещу решение №455/22.01.2020 г. по адм. дело №626/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт с изх. № 01 - 2600/656 от 14.11.2018 г. (според съдебното решение - № ДФЗ 01 - 2600/656 от 14.11.2018 г.) за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител иска отмяна на решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосносновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, отмяна на обжалвания административен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на размера на претндираното от касатора адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания акт на основание чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, б."в" от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. е прекратен поетия петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" по отношение на дружеството - жалбоподател след извършени административни проверки по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2017 г. АС е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните норми по издаването му. Приел е, че е налице материалноправното основание на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента - а именно неспазване изискването на Наредбата да не се намалява със заявлението за съответната кампания с повече от 10 % одобрената площ по екологично направление. В случая, видно от неоспореното от жалбоподателя и кредитирано от съда заключение на съдебно - техническата експертиза първоначално поетият от жалбоподателя екологичен ангажимент през 2015 г. е в размер на 40, 7 ха площ, а заявената за подпомагане за кампания 2017 г. - 32, 47 ха, които площи кореспондират с установените по административните проверки. Процентът на съвпадение, изчислен от административния орган е 79, 78, а този от вещото лице - 83,39, което също е под изискуемото от Наредбата съвпадение от 90 %. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на свидетел. Следва да се посочи, че свидетелят е поискане след изслушване и приемане на неоспореното от жалбоподателя заключение на вещото лице, предвид зададени му допълнително въпроси от жалбоподателя извън поставенат му задача, за това има ли възможност системата в теоретичен план да не допусне заявяване на парцел. В нито един предходен момент жалбоподателят не е твърдял, че разликата в заявената площ се дължи на неотчетен от системата заявен от него парцел, нещо повече - след като е бил уведомен по надлежния ред за констатациите при административните проверки, че заявява по - малко площ, управителят на дружеството е дал обяснение ( л.133), че намалява площите, заявени от него по "Агроекология" поради възстановени земи от ОСЗ "Брезник". Предвид изложеното определението на АССГ за недопускане на поискани от жалбоподателя гласни доказателствени средства - разпит на свидетел ( л.274), с мотиви, че общите проблеми по заявяването нямат отношение към предмета на делото, не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това по делото има разпечатани таблици на заявените парцели през 2017, подписани от управителката ( л.58 -61) в заверени ксерокопия, за които не е поискано откриване на производство по оспорване на документ, за да се разпитва свидетел за въвеждането им съобразно чл.194, ал.1 ГПК връзка чл.144 АПК. Всички относими към спора факти и доказателства са обсъдени от АС и мотивите му отговарят на изискванията на 172а, ал.2 АПК. Необсъждането на неотносимо към спорните по делото факти доказателство не представлява съществено съдопроизводствено нарушение. Обосновани и законосъобразни са констатациите на АС за наличие на материалноправната предпоставка по чл.18, ал.3, т.3 вр. чл.24, ал.2 от Наредба №7/24.02.2015 г., като правно ирелевантни са причините за заявяване от дружеството за кампания 2017 на по - малка площ от посочената в разпоредбата на чл.24, ал.2. Следва да се посочи, че същото е разполагало с правна възможност да заяви други парцели вместо реституираните в рамките на ограниченията по чл.24, ал.4 от Наредба №7/24.02.2015 г., било му е известно, че е заявило по - малка площ, видно от цитираните обяснения. Цитираният от касатора чл.7 от Регламент 1306/2013 урежда акредитиране и оттегляне на акредитацията на разплащателната агенция и координиращите органи, поради което е неотносим към настоящия правен спор.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДЗФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №455/22.01.2020 г. по адм. дело №626/2019 г. по описа на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА "Доверие СВ" ООД, гр. С., ул. "Ал. Батенберг" №16А, ет.4, ап.15, да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Държавен фонд "Земеделие" .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.