№ 3909

гр. София, 05.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4709 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19296 от 28.02.2023г. /пощ. клеймо 27.02.2023г./, подадена от „КРАСИ“ЕООД и от Г. М. Р. чрез адвокат Н. К. от ВТАК, против решение № 362 от 20.01.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 10147/2021г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 20061006 от 08.03.2021г. по гр. дело №71471/2019г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от „Юлстрейд“ ООД против „Краси“ ЕООД и Г. М. Р. /преди М./ иск с правно основание чл. 26, ал.1,пр.1 във вр. с ал.4, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 229, ал.3 ЗЗД като е обявена за нищожна поради противоречието й със закона клаузата за уговорения срок по т.І, 3 на сключения между Г. М. и „Краси“ ЕООД , в качеството им съответно на наемодател и наемател, договор за наем на земеделски земи – ниви с №№ 841020, 390070, 380020, 234771, 234770 и 060307, находящи се в землището на [населено място], сключен на 22.10.2013г. , с нотариална заверка на подписите, с вх. рег. №10279 от 30.10.2013г. на Нотариус рег.№.......... в НК, вписан в Службата по вписвания [населено място] с вх. № 9987/12.11.2013г., за срока над три години до договорения срок от десет стопански години.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията за недопустимост и очевидна неправилност на решението от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Юлстрейд“ ООД, чрез пълномощника адв. М. Л., в писмен отговор излага становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски за касационното производство в размер 850лв.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебно и във връзка с молба вх.№15321 от 27.11.2023г. , подадена от ответника по касационната жалба с искане за произнасяне по допустимостта на производството, намира същата за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „Юлстрейд“ ООД против „Краси“ ЕООД и Г. М. Р. за прогласяване за нищожна поради противоречието й със закона клаузата за уговорения срок по т.І, 3 на сключения между Г. М. и „Краси“ ЕООД, в качеството им съответно на наемодател и наемател, договор за наем на земеделски земи – описани в договора като ниви с №№ 841020, 390070, 380020, 234771, 234770 и 060307, находящи се в землището на [населено място], сключен на 22.10.2013г. , с нотариална заверка на подписите, с вх. рег. №10279 от 30.10.2013г. на Нотариус рег.№............. в НК, вписан в Службата по вписвания [населено място] с вх. № 9987/12.11.2013г., за срока над три години до договорения срок от десет стопански години.

Предявеният иск е оценяем и за определяне цената му е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество притежава 1/28 идеална част от земеделските земи, предмет на процесния договор за аренда с обща площ 178,383дка или 6,370 дка; договорът за аренда е от 22.10.2013г., и с него е уговорена арендна вноска 30 лева на декар. Цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба е изчислена от него в размер 4 595,46 лева - арендната вноска за една година за притежаваната от него земеделска земя -чл.69, ал.1, т.5 ГПК. Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото. След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 3 от 27.10.2014г. на ВКС по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС; определение № 241 от 16.06.2020г. по ч. гр. д. № 1297/2020г. на III ГО, определение № 74 от 12.02.2020г. по гр. д. № 3745/2019г. на IV ГО и много други.

В случая, в първото съдебно заседание пред СРС въпрос за цената на иска не е повдиган, нито от ответника, нито служебно от съда, поради което и след изтичане на този срок вече не може да бъде повдигнат (чл. 70, ал. 1 ГПК). Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителен иск с цена 4 595,46 лева-под установения в закона лимит за допустимост на касационен контрол както за търговски, така и за граждански дела. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева - за търговски дела и до 5 000 лева за граждански дела, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената против това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Предвид изхода разноски за касаторите не се следват, но същите дължат на ответника по жалбата сторените пред ВКС и надлежно удостоверени такива в размер 850лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 19296 от 28.02.2023г. /пощ. клеймо 27.02.2023г./, подадена от „КРАСИ“ЕООД и от Г. М. Р. чрез адвокат Н. К. от ВТАК, против решение № 362 от 20.01.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 10147/2021г. на Софийски градски съд, и

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4709/2023г. по описа на ВКС, ГК, IІІ ГО.

ОСЪЖДА „КРАСИ“ЕООД с ЕИК 104696759 и Г. М. Р. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Юлстрейд“ ООД с ЕИК 204100726 деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 850лв.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: