7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1310

гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4717 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г., чрез адв. Д. С. срещу решение № 326/31.07.2023г., постановено по в. гр. д. № 248/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 98 от 06.02.2023г. по гр. д. № 41/2022г. по описа на Районен съд - Перник, с което на основание чл. 127, ал. 2 от СК по предявения от касатора срещу С. В. И. иск е разрешен спор между страните относно родителските права по отношение на децата Д. Д. Д., [дата на раждане] и Рая Д. Д., [дата на раждане] , като непосредственото упражняване на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им; постановени са мерки за упражняване на лични отношения между другия родител и децата и е разрешен въпроса да издръжката на същите. Със същото решение на основание чл. 127, ал. 3 от СК въззивният съд е изменил постановените с определение № 567 от 22.06.2023г. по същото делото привременни мерки до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт хармонизирайки същите с постановените мерки с решението по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. В. И., чрез адв. Б. Т. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при охраняване на най-добрия интерес на децата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени такива, изтъкнатите съображения на родителите при изслушването им, доклади от проведено социално проучване /4 броя/, както и свидетелски показания и след отчитане на обстоятелствата на конкретния случай, че от съжителството на страните на съпружески начала на 08.12.2016г. е роден синът им Д. Д., а на 19.11.2017г. – дъщеря им Рая Д.. Раздялата между родителите е настъпила през м. януари 2022г., като от м. март 2023г. майката заедно с децата се преместили да живеят в [населено място] в жилище под наем, което обитават и понастоящем. Децата са в добро психо-емоционално състояние, чувстват се спокойни, като са установили силна емоционална връзка с всеки от родителите си. Бащата е с по-високи доходи, материално обезпечен е, живее в собствено жилище в [населено място] и може да предостави по-добри условия за отглеждането и възпитанието на децата, а майката реализира по-ниски доходи, не разполага със собствено жилище, но в стремежа си да се справи с житейските и битови несгоди вследствие раздялата между партньорите, приоритет отдава на интереса на децата. Посочил в тази връзка, че само факта на получаване на по-ниски доходи не обуславя извод за непригодност на този родител да упражнява пълноценно родителските права по отношение на малолетните деца, нито факта на реализиране на по-високи доходи от другия родител и по-добрата му материална обезпеченост обуславят извод, че е по-пригоден да упражнява същите права. На база извършен анализ на всички относими и правнозначими критерии формирал извод, че всеки от родителите разполага с добър родителски капацитет и възпитателски качества; благоприличен морален облик; разполага с добри жилищно-битови условия и трудова заетост, осигуряваща стабилни доходи; разполага с кръг от роднини и близки, на които при нужда може да разчита, а двете деца са еднакво силно привързани към всеки от родителите. При това се е позовал на безспорния по делото факт, че до настоящия момент непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца са били поети от майката, като местоживеенето на децата е било установено при нея от раздялата на родителите, понастоящем живеят при нея и именно тя полага основните грижи по отглеждането и възпитанието им, осигурила е всички необходими условия за нормален живот на децата относно тяхното адекватно физическо, емоционално, морално, битово и образователно развитие, а децата припознават семейната среда на майката като своя, чувстват се приети и спокойни. Съобразил в тази връзка, че по делото не са събрани доказателства установяващи, че майката пренебрегва грижите за децата си или че същите са поставени в риск. Отчитайки и ниската възраст на децата обосновал извод, че непосредствената грижа и упражняването на родителските права по отношение на децата Д. /на 6 години/ и Рая /на 5 години/, при водещ критерий интереса на децата, обсъден през призмата на относимите обстоятелства по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, следва да се предостави на майката, при която определил и местоживеенето на децата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:

1/ В най-добър интерес на децата ли е да се предостави упражняването на родителските права на майката при наличие на равен родителски капацитет на двамата родители, но и по-добрите възможности на бащата да полага лична грижа за децата, да им предостави по-добри жилищно-битови условия от тези, които може да предостави майката?

2/ Следва ли съдът да отчете при предоставяне упражняването на родителските права, наличието на промяна в средата, където децата са живели? Тази промяна би ли се отразила неблагоприятно на тяхното психическо състояние и допустимо ли е това?

3/ Кои са най-важните критерии, които трябва да се вземат предвид при предоставянето на родителските права, когато съдът е счел, че двамата родители имат равен родителски капацитет?

4/ До коя година на децата се приема, че са в ниска възраст? Редно ли е основният мотив на съда при предоставяне на родителските права на майката да е, че децата са в ниска възраст, при положение, че те не са пеленачета?;

5/ Следва ли неправомерното поведение на майката да бъде толерирано от съда и въз основа на него да й бъдат предоставени за упражняване родителските права относно децата?

6/ Следва ли съдът да вземе предвид факта, че майката е лишавала бащата от възможността да вижда децата си, при положение, че преди да има постановен и влязъл в сила съдебен акт те имат равни права и задължения по отношение на децата? Това трябва ли да има негативно значение при определяне на родителските качества на майката?

7/ Следва ли да бъдат изпълнявани или следва да бъдат отново променени привременните мерки при положение, че са постановени при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон?

Касаторът поддържа, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и конкретно: т. I 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974г.; Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр. д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки – формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускане на решението до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че първите четири правни въпроси и седмият такъв, поставени в изложението към касационната жалба по същество касаят приоритетния интерес на децата при предоставяне упражнението на родителските права на единия родител, преценен на плоскостта на отговора на въпроса кой е по-способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности и са обуславящи правните изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение, както са от значение за изхода на правния спор по делото, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Наличието на допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване е обоснована в жалбата с твърдение, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановките залегнали в т. I 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974г. и с Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр. д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно дадените указания по правилното приложение на закона в цитираното Постановление на ВС, съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете да стане хармонично развита личност и съзнателен гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. В т. II, б „ж“ от цитираното Постановление е пояснено, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст /пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи.

В Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр. д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО е прието, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на определените привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.

При разрешаване на въпроса кой е по-способния родител да полага непосредствените грижи за малолетните деца в обжалваното решение, Пернишки окръжен съд не се отклонил от цитираната съдебна практика. На база комплексен анализ и съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, държейки сметка за интересите на децата е мотивирал правен извод, че по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на децата Д. и Рая е майката, на която предоставил тези права. Поддържаният в жалбата довод, че въззивният съд е пренебрегнал при вземане на това решение обстоятелството, че бащата има възможност да отделя повече време на децата, тъй като работи предимно от вкъщи; по-високият му доход; обстоятелството, че разполага със собствено жилище; че не е съобразил поведението на майката при раздялата с бащата, като го лишил от контакт с децата не обосновава обратен правен извод. Жилищно-битовите и други материални условия на живот са само отделно обстоятелство, което има правно значение за определяне на мерките относно упражняването на родителските права, а както е прието в т. II от ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974г. с оглед висшия интерес на детето са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от правнозначимите обстоятелства на разглеждания случай. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона обаче тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

Възрастта от друга страна е също отделно самостоятелно основание, подлежащо на преценка в съвкупност с всички останали обстоятелства относими към конкретния случай. Ниска е възрастта в първите години, в които се намират и децата Д. – на 6 години и Рая – на 5 години.

Въззивното решение не противоречи на възприетите в цитираната съдебна практика разрешения, поради което не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси под № 5 и № 6 са абстрактно и теоретично формулирани. Същите не са били включени в предмета на делото, нито са формирали и обусловили решаващата воля на съда. Ето защо предпоставките за касационно обжалване по същите по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не са налице.

Не е налице и никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, а и страните не навеждат такива оплаквания и доводи, като ищецът не сочи и то да е очевидно неправилно.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326/31.07.2023г., постановено по в. гр. д. № 248/2023г. по описа на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.