О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2644

София, 30.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4719 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Ж. К. срещу решение № 109 от 27.07.2023 г. по в. гр. д. № 147/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което след като е отменено първоинстанционното решение в съответната осъдителна част, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата от сумата 8 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв., която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?“ и 2. „Дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретно установени по делото релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?“, за които твърди, че са разрешени в противоречие с Постановление №...