О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3568

София, 11.07.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

А. К.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4760 /2023 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Д. Л. И. срещу решение № 280 от 24.07.2023 г. по гр. д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с характер на определение, с която е оставена без уважение подадена от нея частна жалба № 2750 от 03.02.2023 г. против определение № 792/30.03.2023 г. по гр. д.№ 2729/2020 г. на РС-Пазарджик с което е изменено решение № 78/20.01.2023г. по гр. д.№ 2729/2020 г. на РС-Пазарджик в частта за разноските, като ищцата е осъдена да плати на Д. И., по отношение на която е прекратено производството, деловодни разноски за един адвокат в размер на 200 лв. и е отказано присъждане на припадащата й се част от разноските за назначените експертизи.

В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваният акт поради противоречие с процесуалните правила – чл. 78, ал.4 ГПК. Според частната жалбоподателка следва да й се присъдят всички направени припадащи й се разноски, които съдът е определил да внесе, независимо кой ги е внесъл – тя или трето лице.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – ТР № 1/2013 г., защото в тази част обжалваното решение, с характер на определение, не отразява решаваща дейност и съдът не е обсъдил всички доводи и възражения. Поставен е и въпроса: дължат ли се на ответника сторените в хода на производството разноски при положение, че производството по отношение на него е прекратено с крайният съдебен акт, по който се твърди противоречие със съдебната практика. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: следва ли при прекратяване на делото по отношение на ответника да му се присъдят разноските, които съдът го е задължил да стори, при положение, че същите са доказано внесени, но от трето лице?

Ответницата по частната жалба не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Тъй като първоначалната ответница Д. Л. И. се е разпоредила с правата си от процесния имот и не претендира да е собственик на част от него, РС е прекратил производството по отношение на нея, поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен против тази ответница. Прекратено е производството по отношение на Д. И. по първоначалният иск, а тя не е страна по насрещния иск. Тя е поискала с молба по чл. 248 ГПК присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.

С определение № 792/30.03.2023 г. е изменено решение № 78/20.01.2021г. по гр. д.№ 2729/2020 г. на РС-Пазарджик в частта за разноските, като ищцата е осъдена да плати на Д. И. деловодни разноски за един адвокат в размер на 200 лв. Съдът е съобразил, че общия платен хонорар за един адвокат за първа инстанция е 600 лв. и е присъдил 1/3 от него. Не е присъдил хонорар по договора с адв. П., тъй като тя е следващ втори адвокат, с който ответниците са сключили договор за правна помощ, като е съобразено и че Д. И. не е ищца по насрещния иск. Не са присъдени припадащите й се разноски по спора – хонорари за вещо лице – 1/3 от 750 лв.

Въззивната инстанция е приела с решението, че частната жалба против това определение е неоснователна, тъй като не е доказано Д. И. да е заплащала държавна такса или разноски за вещи лица. Тя не е плащала държавна такса по насрещния иск, защото не е ищца по него. Депозитите за назначените СТЕ са внасяни от ответницата Л. К., по отношение на която първоначалният иск е уважен и е отхвърлен предявеният от К. и другата ответница насрещен иск. Съдът е посочил, че само реално направените и доказани разноски подлежат на присъждане на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

Съдът намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: следва ли при прекратяване на делото по отношение на ответника да му се присъдят разноските, които съдът го е задължил да стори, при положение, че същите са доказано внесени, но от трето лице. Този въпрос е относим към резултата от спора, предмет на частната жалба и по него се е произнесъл въззивният съд. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като на съда е известна съдебна практика по него, на която въззивният акт противоречи. С Определение № 590 от 7.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4655/2017 г., IV г. о. и Определение № 614 от 26.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., IV г. о. е даден положителен отговор на този въпрос, мотивиран с нормата на чл. 73, ал.1 ЗЗД, съгласно която паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Следователно за присъждането на разноски е без правно значение кой ги е вписан като вносител в платежния документ и дали той е действал по писмено или устно овластяване от страната, или е действал като гестор. Изплатените разноски от името на страната се присъждат, ако тя има право на разноски.

В настоящия случай по отношение на Л. И. е прекратено производството по предявения иск от ищцата Е. Б. с решението, поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателният установителен иск против нея. Тъй като това е станало едва с решението, И. е направила разноски за защита си освен за адвокат и за възнаграждение на вещите лица от СТЕ заедно с останалите ответници. Общо разноските са 750 лв. за експертизи, от които на Д. И. следва да се присъди, на основание чл. 78, ал.4 ГПК 1/3 част, т. е. още 250 лв. наред с присъдените й 200 лв. /припадаща й се част от платения адвокатски хонорар/.

По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това следва да се присъдят на Д. И. разноски по делото в размер на още 250 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 24.07.2023 г. по гр. д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с характер на определение, с която е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 2750 от 03.02.2023 г., подадена от Д. Л. И. против определение № 792/30.03.2023 г. по гр. д.№ 2729/2020 г. на РС-Пазарджик.

ОТМЕНЯ решение № 280 от 24.07.2023 г. по гр. д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с характер на определение, с която е оставена без уважение частна жалба № 2750 от 03.02.2023 г., подадена от Д. Л. И. против определение № 792/30.03.2023 г. по гр. д.№ 2729/2020 г. на РС-Пазарджик и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Е. Т. Б., ЕГН-[ЕГН] да плати на Д. Л. И. на основание чл. 78, ал.4 ГПК, деловодни разноски за прекратеното производството пред първата инстанция по отношение на нея в размер на още 250 лв. /заедно с присъдените от Районния съд 200 лева/

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: