О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3655

Гр. София, 21.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 16 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. к. гр. дело №4770/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. А. С., ЕГН [ЕГН] срещу определение №2923/27.07.2023 г. по гр. дело №1358/2023г. на ВОС, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу Определение №3933/30.03.2023г., постановено по [населено място] №15471/2022г. на ВРС, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото в ЧАСТТА МУ относно предявения от нея срещу етажните собственици на обекти в сграда, находяща се в [населено място], ул.“Проф. Д-р И. Н.“ №1, вх. F, иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на всички решения /от т.1 до т.7/, взети от ОС на ЕС, проведено на 29.08.2022г. поради липсата на взети решения, и в частта му, с която в отменено постановеното в производство по чл.248 ГПК определение №5871/16.05.2023г. по гр. д. № 15471/2022г. по описа на ВРС, и вместо него е постановено допълване на Определение №3933/30.03.2023г. постановено по [населено място] №15471/2022г. на ВРС като е осъдена Ц. А. С. да заплати на Етажна собственост на сграда с административен адрес: [населено място], ул.“Проф. Д-р И. Н.“ №1, вх. F, 1000 лева - съдебни разноски съобразно прекратената част, и 400 лева - разноски по частното производство. Според жалбоподателката, определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че съдът се е позовал на остаряла съдебна практика, като в същото време е пренебрегнал Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, I ГО., с което се поставят разграничителни критерии между иска за отмяна на решението на общото събрание поради незаконосъобразност и иска за прогласяването на нищожността на взетите от общото събрание решения. Твърди, че тя е навела твърдения и е предявила две искания: да се установи по отношение на собствениците на сградата на режим на етажна собственост, че са липсващи /невзети/ решения на ОС на ЕС, които са отразени като съществуващи в протокол от ОС от 29.08.2022г.; в условията на евентуалност, ако не се установи липсващи /невзети/ решения на ОС на ЕС, а се установи че такива решения действително са взети, да се прогласи нищожност им. Излага, че доколкото нейните искове касаят обявяването на нищожност на взетите решения, то неправилно по отношение на тях съдът е приложил изискванията по чл. 40 ЗУЕСС, поради което ги е счел за недопустими. Определението в частта, касаещо осъждането и за плащане на разноски, твърди, че е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че за да се признаят разходи в полза на страната по делото, те следва да са действително извършени и да се представят писмени доказателства за това пред съда.

В изложението на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, и по конкретно Определение №89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. го. дело № 1464/2017г., ГК, I ГО., според което конститутивният иск по чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие - онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност или решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Жалбоподателката формулира следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Може ли собственик на обект в етажна собственост да обжалва решение на Общо събрание на ЕС по реда на нищожните решения /извън тези по чл.40 от ЗУЕС/, ако Общо събрание не е провеждано, липсва (не е взето) решение на ОС, но решението е отразено в протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС?

2.Допустимо ли е съдът да обединява два отделни иска, ако ищецът ги е завел в условията на евентуалност?

3.При заведени два иска в условията на евентуалност, ако единият иск не подлежи на разглеждане и производството по него следва да бъде прекратено, допустимо ли е съдът да обедини двата иска заведени в условията на евентуалност и да прекрати изцяло производството и по двата иска?

4.Прилага ли се автоматично чл.41 ЗУЕС по повод на упълномощаване и следва ли домоуправителят да укаже изрично, че действа в качеството си на пълномощник на ЕС, за да възникнат последиците за представлявания (ЕС), доколкото по делото са заведени искове срещу ЕС и отделни искове срещу дружество-домоуправител? Клаузата на чл.41 ЗУЕС прилага ли се автоматично и за направените по делото разходи, ако домоуправителят не е указал в договора за правна помощ и съдействие, че действа в качеството си на пълномощник на ЕС и доколкото по делото са заведени отделни искове срещу дружеството-домоуправител и отделни искове срещу ЕС?

Чрез депозирания писмен отговор, Етажната собственост, представлявана от адв. Е.. А., упълномощен от управителя, излага становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли същата да не бъде допусната до касационно обжалване, тъй като никой от формулираните въпроси не отговаря на установените в процесуалния закон изисквания. В случай, че жалбата бъде приета за допустима, се моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира същата за недопустима по следните съображения:

Както правилно е съобразил въззивният съд, с оглед изложените в исковата молба твърдения и отправените въз основа на тях искания, предявеният иск е за прогласяване нищожността на всички решения на ОС на ЕС от 29.08.2022 год. Този иск обаче е недопустим, тъй като режимът на ЗЗД относно недействителността на сделките е неприложим по отношение на решенията на ОС на ЕС по ЗУЕС. Всички така изложени съображения и твърдения са във връзка с твърдяна от ищцата незаконосъобразност на решенията на ЕС, които следва да се разгледат в производство по иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, но доколкото искът е предявен сред изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1, изр. второ от ЗУЕС, то производството следва да се прекрати като е недопустимо.

Съобразно естеството на претенциите, формулирани от ищцата, и доколкото задължението за определяне на правилната правна квалификация е на съда, то изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 40 ЗУЕС е законосъобразен.

Възражението на жалбоподателката за произнасяне в противоречие със съдебната практика, съдържаща се в определение №89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. го. дело № 1464/2017г., ГК, I ГО не може да бъде споделено, тъй като посоченото определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и не съставлява практика на ВКС, противоречието с която е основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. ГПК.

Отделно от това, следва да се посочи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с актуалната съдебна практика, обективирана в решение №50024/27.03.2023 год. по [населено място] № 978/2022г. по описа на ВКС, Второ ГО, според което решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не може да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД, като специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед цитираната практика, предявеният иск е за незаконосъобразност на взетите на 29.08.2022г. решения на ОС на ЕТ, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС. Доколкото въззивните решения по тези искове съобразно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване, то и определението, с което производството, образувано по него е прекратено, на осн. Чл. 274, ал. 4 ГПК също не подлежи на обжалване.

Касационната жалба срещу въззивно решение, което е изключено от касационен контрол, е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното по нея производство.

При този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация – етажната собственост на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], ул. „Професор Д-р И. Н.“ № 1, вх. F, представлявана от управителя на етажната собственост „Хоум мениджмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ж. к. Изгрев, [улица] №712, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 1200 лева- - разноски за настоящото частно производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, за размера на което са представени пълномощно и договор за правна помощ, обективиращ изявление за заплащането на сумата изцяло и в брой при подписването му.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба вх. №24021/04.10.2023г. на Ц. А. С., ЕГН [ЕГН] срещу определение №2923 от 27.07.2023 г. по в. ч. [населено място] №20233100501358 по описа за 2023 година по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Ц. А. С. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], Вилна зона, ул. „20-та“ № 12 да заплати на Етажната собственост на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], ул. „Професор Д-р И. Н.“ № 1, вх.F, представлявана от управителя на етажната собственост „Хоум мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ж. к. Изгрев, [улица] № 712, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева - разноски за настоящото частно производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. [населено място] №4770/2023 г. по описа на ВКС, I г. о.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.

Председател:

Членове:

2.