№ 884/28.02.2024 г.

гр. София, 22.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. М. АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 4812/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 478/30.08.2023 г. по гр. д. № 603/2023 г., с което е потвърдено решение № 855 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 913/2023 г. на Великотърновски районен съд, и са уважени исковете на П. П. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: „Представлява ли нарушение на трудовата дисциплина шофирането в нетрезво състояние в извънработно време, ако това действие представлява нарушение на Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация и за спазването му работникът се е задължил чрез длъжностната характеристика на длъжността, която заема?“.

С писмения си отговор насрещната страна П. П. П. изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Великотърновският окръжен съд е прил, че не спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „пазач“; че с атакуваната заповед ищецът е дисциплинарно уволнен за шофиране в нетрезво състояние на 01.01.2023 г.; че за да го санкционира ответникът е приел, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение, уронващо името на работодателя и е извършено в разрез с етичните правила, заповед на министъра на вътрешните работи от 2014 г. и вътрешните правила на ведомството; че уволнението е постановено след надлежно взети от ищеца обяснения по реда на чл. 193 от КТ; че на 01.01.2023 г. ищецът е шофирал след употреба на алкохол, който факт е установен от контролните органи, за което деяние му е наложена санкция по реда на чл. 53 от ЗАНН. Приел е, че според изричния текст на чл.186 във връзка с чл. 187 от КТ, работодателят има право да санкционира служителя, ако деянието му съставлява нарушение на трудовата дисциплина, като шофирането в нетрезво състояние в извънработното време не може да бъде определено като нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение не било свързано с трудовото правоотношение, поради което е счел, че уволнението е постановено при липсващо основание. Не е споделил доводите на ответника, тъй като заповедта на министъра на вътрешните работи и вътрешноведомствените актове не пораждат задължения за служителя извън периода, в който изпълнява ангажиментите си по трудовото правоотношение, което следва и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията - неприкосновеност изключва каквото и да било вмешателство и поставяне рамки на поведение. Посочил е, че обстоятелството, че ищецът е извършил административно нарушение, за което е санкциониран, също не създава право за дисциплинарно преследване - адм. производство, извън хипотезата на чл.13, ал. 1, б. „а“ във връзка с чл. 14 от ЗАНН, е конфиденциално - наложеното наказание не се разгласява и затова и не съществува възможност за уронване доброто име на работодателя. Ето защо е заключил, че обжалваното решение, с което предявените искове са уважени, следва да бъде потвърдено.

По основанията за касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Така формулирания въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на съда, зададен е теоретично и е свързан с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 478/30.08.2023 г. на ОС - В. Т. постановено по гр. д. № 603/2023 г.

С оглед изхода на спора ГД „ПБЗН“- МВР следва да бъде осъдена да заплати на П. П. направените и в касационното производство разноски в размер на 1250 лв.- заплатено адв. в.ие.

Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478/30.08.2023 г. на ОС - В. Т. постановено по гр. д. № 603/2023 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР да заплати на П. П. П. направените в касационното производство разноски в размер на 1250 лв.- адв. в.ие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.