№ 4147

гр. София, 17.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гр. отделение в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 4274 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. В. Ч., В. Й. Ч., С. Й. Ч., В. И. К., К. Н. К., Д. К. Т., И. В. К., И. П. П., З. К. Х., Ю. М. И. и К. М. М., конституирани в производството на основание чл. 383 ГПК, чрез адв. И. М., срещу решение № 616 от 23.05.2024 г. по възз. гр. д. № 105/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, която има характер на определение за разноските и като краен резултата жалбоподателите са осъдени, заедно с първоначалните ищци М. М., А. В., Г. Б., А. А., С. С., В. К.-Х. и К. М. да заплатят на Столична община сумата от 3150 лв., разноски по първоинстанционното производство.

Жалбоподателите твърдят, че не следва да дължат разноски, доколкото по подадената от първоначалните ищци жалба може да бъде ангажирана единствено отговорността за разноски на насрещната страна – Столична община. Освен това се сочи, че неправилно въззивният съд е игнорирал съображенията, че при постановения по делото правен резултат нито един от ищците не следва да носи отговорност за разноски.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост и на очевидна неправилност. Поставят се въпросите: 1. Допустимо ли е постановяване на правен резултат – възлагане на имуществено задължение за заплащане на разноски върху...