4№Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3346 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 472/05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1530/2021 г., с което Окръжен съд – Пловдив е потвърдил определение № 3248/25.05.2021 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 8351/2021 г. поради липса на родова компетентност и изпращането му на Окръжен съд – Пловдив.

Определението се обжалва от „Марж“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, чието обобщаване ги свежда до следните: 1. Оценяем или неоценяем е иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за наем, заявен на самостоятелно основание - непроизтичащо от сочени основания за нищожност на главното вземане, когато уговорената неустойка е за определена сума, а уважаването на иска е несъотносимо към валидното действие на останалите части на договора? 2. При положителен отговор на въпроса, коя хипотеза по чл. 69, ал. 1 ГПК задава размера на цената на иска? и 3. Когато искът е с цена над 25 000 лв., но е съединен евентуално с иск с цена под 25 000 лв., районният или окръжният съд е компетентен да разгледа делото? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (с решение № 76/15.07.2016 г. по т. д. № 76/15.02016 г. по т. д. № 888/2015 г. II-ро ТО, определение № 449/29.07.2015 г. по ч. т.д. № 1596/2015 г. II-ро ТО и определение № 22/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 95/2020 г., IV-то ГО), а другите два да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 68 ГПК, евентуално - чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, и на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Преписи от исковата молба все още не са връчвани на ответниците „Р. М. ООД и „Такси I“ ООД и не следва да се очакват писмени отговори по частната жалба.

Настоящият състав я намира с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК; при надлежна процесуална легитимация – касатор е ищецът; спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:

За да потвърди определението, с което производството пред Районен съд – Пловдив е прекратено, а делото е изпратено на Окръжен съд – Пловдив (чл. 118, ал. 2 ГПК), въззивният съд е приел, че главните искове на „Марж“ ООД за прогласяване нищожността на договор от 27.01.2016 г. с наемодател ответника „Такси 1“ и наемател ответника „Р. М. ООД е с цена 14 400 лв. (сбор от месечния наем за една година - чл. 69, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК), сумата 120 000 лв. е цената на евентуалния иск за прогласяване нищожност на неустойката по чл. 7, ал. 3 от договора в обезпечение изпълнението на задължението на наемодателя да предостави ползването на двата застроени имота в [населено място], уговорена за сумата 120 000 лв. Приел е, че евентуалният иск е заявен на самостоятелно основание за нищожност на клаузата за неустойка, непроизтичащо от въведените с главните искове основания за нищожност на договора за наем, а чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК го поставя в компетентност на окръжния съд и връзката между исковете (евентуалният иск е предявен под отрицателно процесуално условие – неоснователност на главните) налага да се разгледат съвместно. Цената на евентуалният иск въззивният съд е определил при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК - стойността на клаузата за неустойка по чл. 7, ал. 3 от договора за наем, уговорена за сумата 120 000 лв.

При тези мотиви на въззивния съд процесуалноправните въпроси са включени в предмета на обжалване. Налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са изключени.

Решението и първото определение на ВКС, с които касаторът обосновава изискването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са постановени съответно по реда на чл. 290 – 293 ГПК и на чл. 273, ал. 3, т. 1 ГПК след допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Прието е, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира по исков ред, не касае основанието на вземането/ престацията, а единствено реда и начина на определяне на съдържанието на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, е неоценяем искът за прогласяване нищожността на отделната клауза от договора. В случая, предмет на предявения евентуален иск е установяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора за наем, сключен между ответниците. Всяко неустоечно вземане е акцесорно (допълнително) – обусловено е от валидното действие на вземането, което обезпечава, но има относителна самостоятелност. Заявеното с евентуалния иск основание за нищожност е самостоятелно, не произтича от основанията за нищожност на договора за наем, въведени с главните искове. Именно поради тази материалноправна връзка ищецът е поискал съдът да го разгледа, само ако отхвърли главните искове. Изходната тълкувателна основа, на която се основава каузалното тълкуване, проведено с решение № 76/15.07.2016 г. по т. д. № 76/15.02016 г. по т. д. № 888/2015 г., ВКС, II-ро ТО и с определение № 449/29.07.2015 г. по ч. т.д. № 1596/2015 г., ВКС, II-ро ТО, е в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Не от предположението, че договорът за наем би бил сключен и без недействителната клауза по чл. 7.3, а от акцесорния характер на вземането за неустойка, което е с относителна самостоятелност, включително то може да възникне и с отделен договор, различен от този, от който произтича обезпеченото вземане, т. е. за неговата валидност може да бъде заявено и самостоятелно основание за нищожност на неустойката, произтича материалноправната връзка на предявените главни и евентуален иск. Следователно тази практика решава различен въпрос, а не се отнася към обжалваното определение. Второто определение на ВКС, на което касаторът се позовава, е постановено по реда на чл. 288 ГПК и е обективно негодно да обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия процесуалноправен въпрос.

На обяснената относителна самостоятелност на вземането за неустойка се основава приетото от въззивния съд, че предявеният евентуален иск обслужва материален интерес, различен от предявените главни за установяване на нищожността на целия договор за наем, т. е. вкл. на обезпеченото вземане. Поради това цената на главните искове е определена при условията на чл. 69, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК – в размер на уговорения наем за една година, а цената на евентуалния – при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК – стойността на договора/ на клаузата за неустойка, защото е заявен на самостоятелно основание. Съотношението на приложените правни норми - чл. 69, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК - на специална към обща, като специалната изключва действието на общата, се провежда последователно в съдебната практика. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Следователно по втория процесуалноправен въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Тя не е налице и по третия процесуалноправен въпрос. Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 6 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. По чл. 104, ал. 1, т. 6 ГПК има установена практика на Върховния касационен съд, която я прилага, без да поставя действието й в зависимост от допълнително условие, непроизтичащо от съдържанието й – вид на съединяване на исковете, единият от които е подсъден на окръжен съд (напр. решение № 214/08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., I-во ТО и решение № 114/08.01.2021 г. по гр. д. № 3989/2019 г., II-ро ГО). Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 472/05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1530/21 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.