О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4120

гр. София, 17.09.2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Р. Б. к. ч. гр. дело № 1301 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на О. С. против определение № 947 от 20.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 880/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 600 от 27.09.2024 г. по гр. дело № 946/2023 г. на Районен съд – Харманли, имащо характер на разпореждане, за връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на подадена от общината въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение поради неотстраняване на допуснатите в нея нередовности.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е изпълнил в срок дадените от съда указания за внасяне на държавна такса. Иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Позовава се на допълнителните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба „Гергинов и Ко“ ООД е подал писмен отговор в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който се излагат съображения за отсъствието на поддържаните основания за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

При преценка допустимостта на образуваното частно касационно производство Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., констатира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Исковото производство пред Районен съд – Харманли е образувано по предявен от „Гергинов и Ко“ ООД против О. С. осъдителен иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2700 лева. С определение от 21.05.2024 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК поисканото от ищеца Гергинов и Ко“ ООД изменение на иска, чрез намаляване на неговия размер от първоначално предявения на сумата от 2230.06 лева, е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото за разликата над тази сума до сумата от 2700 лева, поради отказ от иска в тази му част.

Срещу постановеното първоинстанционно решение № 143 от 08 август 2024 г. по гр. дело № 946/2023 г. на Районен съд – Харманли, с което исковата претенция е изцяло уважена, е постъпила въззивна жалба от О. С. която с определение от 27.09.2024 г., имащо характер на разпореждане, е върната на основание чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК, поради неотстраняване в указания от съда срок на допуснатите нередовности - заплащане на дължимата държавна такса и представяне на документ за нейното внасяне. Така постановеният съдебен акт за връщане на въззивната жалба е потвърден с обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд. Последното е окончателно, независимо погрешното указване в него, че подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Изключени от касационен контрол са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). В случая първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск, чиято цена по смисъла на чл. 70, ал. 1 ГПК, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под имуществения селективен праг от 5000 лева. Ето защо, касационният контрол на въззивното определение е недопустим и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а производството по делото - да се прекрати.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В настоящия случай, с писмения отговор ответникът по частната касационна жалба „Гергинов и Ко“ ООД е представил договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК с посочени в него 1200 лева разноски за адвокатско възнаграждение, но липсва представен документ за извършен за възнаграждението банков превод, предвид уговорения в договора начин на плащане. Следователно ответникът не е доказал действителното извършване на разноски от 1200 лева за адвокатско възнаграждение, поради което и такива не му се присъждат с настоящото определение.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на О. С. против определение № 947 от 20.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 880/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по к. ч. гр. дело № 1301/2025 г. по описа на ВКС, Второ г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, като към съобщението да се приложи и препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.