Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на В.М с ЕТ „Протект-В.М“, [населено място], чрез процесуален представител адв.. Б, срещу решение № 737 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 1101/2019 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № Р-04001518007370-091-001/4.06.2019 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение №119/26.08.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр. В. Т, в частта за допълнително установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1048,00 лв. и съответна лихва 329,00 лв., за 2016 г. в размер на 418,00 лв. и съответна лихва 91,32 лв. и за 2017 г. в размер на 298,00 лв. и съответна лихва 33,11 лв.

От релевираните в касационната жалба оплаквания може да се обоснове, че се твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е игнорирал излишъците, установени в процеса на ревизионното производство на съпругата му, с които следва да се извърши компенсация на недостига на ревизираното лице. Твърди и че е неправилно не е признато направеното от майка му дарение, както и извършеното от нея плащане за закупена кафе-машина по фактура от 2013 г., като счита, че разходът неправилно е включен в неговия паричен поток за 2013г. Подробни съображения във връзка с доводите си излага в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен ревизионният акт.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. В. Т, при ЦУ на НАП, в подаден в срок писмен отговор изразява становище...