Р Е Ш Е Н И Е

№ 526

гр. София, 17.09.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н. при участието на секретаря Т. И. изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 3716 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 5334 от 20.11.2024 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 16.02.2023 год. и допълнителното такова № 577 от 16.05.2023 год. по в. гр. д. № 1634/2022 год. на ОС – Варна, в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради съществуващата вероятност същите да са недопустими поради неучастие в делбеното производство на общината, легитимираща се като съсобственик в делбените имоти. Касационното обжалване е допуснато по подадените и от М. В., и от П. А. жалби срещу въззивните решения.

Касаторката М. И. В., чрез пълномощника й адв. М. С., поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради неучастие в производството на задължителен необходим другар – община Аксаково, легитимираща се с представените по делото актове за частна общинска собственост, останали необсъдени от съда поради неизпълнение на задължението му да конституира всички лица, притежаващи титул за собственост. Горното е обосновало и поддържаното становище за неправилност на решението относно определените квоти и площта на допуснатите до делба два недвижими имота, които доводи се поддържат и в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция чрез процесуалния представител на касаторката адв. М. С., лично и в писмена защита по делото.

По съображения за незаконност на строителството на жилищната сграда в УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място], както и поради липсата на характеристики на същата като самостоятелен обект на правото на собственост, съделителят П. М. А., чрез адв. П. С., обжалва основното въззивно решение по делото в частта му, с която е допусната делба на тази сграда между него и М. В., както и по отношение на посочените в решението квоти – 1/4 ид. ч. за него и 3/4 ид. ч. за втората.

Пред касационната инстанция в откритото съдебно заседание този касатор не е представляван.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение съдът е допуснал делба на двата недвижими имоти в землището на [населено място], на първият – УПИ *-* в кв. 54 между П. А. и М. В. при равни квоти, /като е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част/, а по отношение на втория – УПИ *-* в кв. 54, с идентификатор ***, с площ 1120 кв. м., с постановяване на ново решение за квотите между съделителите след отмяна на първоинстанционното решение в тази част. По съображения за давностно владение от общия наследодател и съпругата му след 1963 год., и въз основа представения констативен нотариален акт от 1975 год., въззивният съд обосновал правния си извод за принадлежността на този имот в патримонума на наследодателя С. П. по време на брака му със съпругата му, респ. определяне на дяловете на наследниците, в частност този на касаторката М. В. в размер на 1/12 ид. ч.

Допусната е и делба на построените в тези имоти сгради, между съответните съделители, като относно построената в първия имот е прието наличието на съпружеска имуществена общност в придобиването й, обусловило и дяловете на двамата съделители, посочени в решението на въззивния съд.

По въпроса за принадлежността на правото на собственост върху двата процесни парцела в патримониума на наследниците на наследодателите М. А. и С. П., между които е допусната и делбата, въззивният съд е обосновал извода си въз основа на заключението на техническата експертиза, както и допълнително такова, установяващи, че действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 1931 год. Съгласно този план и към двата парцела има придаваеми се места, подробно посочени по площ в заключението, като съдът е приел, че с оглед непосредственото отчуждително действие на плана и завземането на придаваемите се места, регулационните линии са приети за имотни, т. е. регулацията е приложена. Без значение е липсата на данни за плащане на обезщетение за придаваемите се места, тъй като това поражда само облигационни правоотношения и не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на придаваемите се места и съответно не влияе върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта за одобряване на регулационния план /№ 2075 от 2.05.1931 год. за дворищната регулация и № 202 от 27.05.1931 год. – за уличната регулация/. Поради тези съображения въззивният съд счел, че не следва да обсъжда представените актове за частна общинска собственост, като установяването на предпоставките за съставянето им не би могло да бъде предмет на настоящето делбено производство. Въззивният съд приел, че предполагаемите права на общината относно придаваемите се места по регулацията към двата спорни парцела, биха могли да бъдат установени в друго производство. Затова общината не следвало да се конституира като страна в настоящето производство.

Този извод е неправилен.

Пред въззивния съд са представени актове за частна общинска собственост № № 7234 и 7235, издадени на 12.01.2023 год., т. е. в хода на въззивното производство, с предмет идеални части от двата поземлени имота, предмет на делбата между физическите лица, страни по делото. Представени са и скици на процесните поземлени имоти от кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-147 от 17.08.2022 год. на изп. директор на АГКК. Тези писмени доказателства установяват, че трето лице се легитимира като собственик на описаните в актовете идеални части от делбените имоти, поради което съдът е бил длъжен да изясни и служебно кръга на съсобствениците им, като конституира същите като страни в производството.

При разглеждане и произнасяне по спора, предмет на настоящето делбеното производство, при участието на общината, съдът е следвало да съобрази и цитираната практика на касационната инстанция, като например решение № 61 от 26.05.14 год. по гр. д. № 7685/13 год. на ВКС, ІІ ГО, в която е прието, че актът за държавна собственост само констатира правото на собственост на държавата, без да го поражда; че актът се ползва с обвързваща доказателствена сила само по отношение на отразените в него факти; че има легитимиращо действие, по силата на което имотът се счита за държавен до доказване на противното, както и че съдът не е длъжен да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото и разпоредбите на закона; че съдът може да отрече правото на собственост на държавата, дори и когато няма възражение на противната страна срещу акта за държавна собственост. Следва да се съобрази и обстоятелството, че постановките в него се отнасят и към актовете за общинска собственост /така например в Решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр. д. № 647/2012 год. ІV г. о., приложено към изложението на касаторката В., е налице произнасяне по въпросите относно доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им/. Въззивният съд в случая неправилно е отказал да обсъжда легитимиращия ефект на представените актове за общинска собственост за принадлежността на правото на собственост на общината върху посочените в тях идеални части от процесните делбени имоти 37246.501.320 и 37246.501.321, съставени в хода на производството по делото /на 12.01.2023 год./, което предпоставя произнасянето по въпроса за участниците в съсобствеността на имотите, респ. съделителите в настоящето производство по заявения в исковата молба предмет на делбата - двата УПИ. Същите предпоставят произнасяне и по относимия към спора въпрос за приложението на регулацията, респ. към обусловения от него въпрос за индивидуализацията на предмета на делбата като самостоятелен обект на вещни права /чл. 24, ал. 2 ЗКИР/, съобразявайки параграфи 6 и 8 от ПР на ЗУТ относно отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация по отношение придаваемите части. По тези въпроси произнасянето следва да се осъществи с участието на общината.

В делбата следва да участват всички съсобственици, в противен случай тя е нищожна, съгласно чл. 75, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, като необходимостта от установяване на кръга на собствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност. Такова е и разрешението в цитираното и приложено от касатора решение № 165 от 10.06.2011 год. по гр. д. № 1337/2010 год., II г. о. на ВКС относно необходимостта съдът да предприеме действия по конституиране на лицето, легитимиращо се с титул за собственост, като с решението си по съществото на спора ще се произнесе относно това дали признава или отрича неговите права като собственик, респ. съсобственик.

Като не е процедирал в насока конституирането на община Аксаково, в полза на която са съставени представените актове за частна общинска собственост, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което, заедно с първоинстанционното в обжалваните му пред въззивния съд части, следва да се обезсилят и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да съобрази изложените съображения относно основанието за конституиране на трето лице с легитимация на съсобственик в процесните имоти и се произнесе по исковете за делба.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 176 от 16.02.2023 год. и допълнителното решение № 577 от 16.05.2023 год., двете постановени по в. гр. д. № 1634/2022 год. на Варненския окръжен съд и първоинстанционното решение от 10.01.2022 год. по гр. д. № 4665/2020 год. на Варненския районен съд в съответните обжалвани пред въззивния съд части и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския районен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените искове при участие на община Аксаково.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: