Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез гл. юрисконсулт Б.М, срещу решение № 638 от 09.05.2019г., постановено от Административен съд София-област по адм. д.№ 764/2018г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на „М. Б. ЕООД отм. о име „М. Е. ЕООД. Заявява искане за присъждане на сторени за производството разноски.
Ответникът „М. Б. ЕООД, чрез адвокат А.Г, в депозиран по делото отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка № 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015год. с изх. № 02-230-2600/3705/10.07.2018год. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът е отменил оспорения административен акт.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено при неспазване на установената от закона форма, доколкото в същото не съдържа мотивите, послужили за издаването на акта. Позовал се е на константната съдебна практика, според която липсват мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато се съдържат съображения от много общ характер или органът е изложил правни основания без да изложи фактически обстоятелства.
На следващо място, съдът е приел, че в производствното по делото не се е установило и наличие на нарушение от страна на жалбоподателя, което да доведе до отказ за финансиране. И при двете проверки от страна на фонда, за които са приложени доказателства по делото не са установени несъответствия както по отношение на заявените имоти, така и по отношение на заявените и отглеждани от дружеството животни. В договора с контролиращото лице не са изброени конкретните животни, подлежащи на контрол, а е уредено, че контролиращото лице следва да извършва необходимите действия за изпълняване и поддържане на сертификация в съответствие със Регламент ЕС 834/07 /съотв. в ЕС/, т. е. да инспектира и контролира цялото стопанство на оспорващия. Контролиращото лице "Серес - сертификация на екологични стандарти" ООД не е установило да не са спазени изискванията за биологично производство на ниво стопанство съгласно Регламент /ЕО/ № 834/2007 и Регламент /ЕО/ № 889/2008г. за кампания 2015. Заявените животни фигурират и в съответните справки за животни в обект по категории в интегрираната информационна система на БАБХ. Обжалваното решение е правилно.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е посочил в табличен вид кода на дейността БЖП 8, инидтификатор на парцела, площ на декларирания парцел, който е 158,8ха, площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи – 157,46, площ на парцела след извършена ПнМ-158,8ха, в графата площ на парцела след извършване на административни проверки няма отбелязване, в графата площ на парцела с неспазени базови и други изисквания е налице отбелязване – 0, в графа установена площ на парцел – 157,46ха, а в последната графа недопустима площ е налице отбелязване 1,34 ха.
В оспорвания акт е посочено също, че ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане съгласно раздел III, т.З „Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020", „Направление „Биологично животновъдство", от Методика за намаляване и отказване на плащания) по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, със Заповед № РД-09-83 от 24.02.2016 г на Министъра на земеделието, храните и горите. Посочено е наред с това, че ДФЗ-РА може да намали размера на помощта със сумата изчислена за размера на ЖЕ за животно, когато: биологичната дейност за животното се различава от заявената дейност от страна на земеделския стопанин за същото кандидатът декларира, че е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологично и обратния случай; се установи че не са спазени изискванията на чл. 14, ал. 1 т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. при административни проверки се установи, че е настъпила промяна в първоначално декларираното предназначение (за мляко или за месо) на заявено за подпомагане животно от едър рогат добитък; се установи несъответствие при извършване на административни проверки на декларираните животни по направление „биологично животновъдство" в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от кандидата, както и информацията към 80 дни след последния ден за подаване на заявленията за подпомагане съгласно чл. 12, ал.12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г; се установи, че декларирано животно по направление „Биологично животновъдство" не отговаря на изискванията на чл. 2, параграф 1, т. 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г; се установи, че декларираните животни по това направление не отговарят на изискванията на чл.14, ал. 1, т 7 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. УМРЕ0536841370 Тези животни не са включени в оторизацията и за тях не е извършено плащане.
Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-83/24.02.2016 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2015 г. Раздел III от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление "Биологично животновъдство" в т. 3 "Базови изисквания" е посочено, че ДФЗ може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за размера на ЖЕ за животно, когато биологичната дейност за животно се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същото /кандидатът декларира, че е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологично или в обратния случай/.
Посочените данни от таблиците от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа - издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания.
Обосновано е прието от съда, че е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Изводът на решаващият съд за немотивираност на оспореното уведомително писмо е обоснован.
В реда на тези мотиви следва да се отбележи, че Методиката, на която се е позовал административният орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл.14, ал.2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл.37, ал.1 от ЗНА.
Правилен е и изводът на съда, че по делото не се установява и наличие на нарушение от страна на жалбоподателя, което да доведе до отказ за финансиране. И при двете проверки от страна на фонда, за които са приложени доказателства по делото, не са установени несъответствия както по отношение на заявените имоти, така и по отношение на заявените и отглеждани от дружеството животни. В договора с контролиращото лице не са изброени конкретните животни, подлежащи на контрол, а е уредено, че контролиращото лице следва да извършва необходимите действия за изпълняване и поддържане на сертификация в съответствие със Регламент ЕС 834/07 /съотв. в ЕС/, т. е. да инспектира и контролира цялото стопанство на оспорващия. Контролиращото лице "Серес - сертификация на екологични стандарти" ООД не е установило да не са спазени изискванията за биологично производство на ниво стопанство съгласно Регламент /ЕО/ № 834/2007 и Регламент /ЕО/ № 889/2008г. за кампания 2015. Следва да бъде посочено, че коректността на данните в електронната система, създадена и поддържана от ДФЗ - РА, или липсата на такава коректност не може да се вмени във вина на земеделския стопанин. В разглеждания случай земеделският стопанин е бил информиран от контролиращото лице, че в неговото стопанство не са констатирани несъответствия. По отношение на животновъдството – актът е бил издаден при некоректна информация от страна на контролиращото лице, като съгласно заявеното от вещото лице в с. з., приетото като безспорно от органа в тази връзка би могло да се потвърди или обори след допълнителна информация от БАБХ. Такава е била представена, като от същата е видно, че заявените животни фигурират и в съответните справки за животни в обект по категории в интегрираната информационна система на БАБХ. Предвид неустановените несъответствия както по отношение на заявените имоти, така и относно заявените и отглеждани от ответника по касация животни, изводът на органа за отказ за финансиране се явява неправилен, а издаденият индивидуален административен акт - незаконосъобразен, както правилно е приел първоинстанционният съд.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за реално направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 638 от 09.05.2019г., постановено от Административен съд София-област по адм. д.№ 764/2018г. Решението е окончателно.