Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба от М.В, [населено място], подадена чрез пълномощник адв.. М, срещу решение № 481/09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 533/2019 г. по описа на Административен съд гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019г. на Директор на ТП на НОИ В.То, с което е потвърдено като законосъобразно разпореждане № [ЕГН] от 12.7.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ В.То.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ гр. В. Т, редовно призован, не изпраща представител, а в писмена форма изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на жалбоподателката с разпореждане № [ЕГН] от 8.10.2013г. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 75, ал.4 от КСО считано от 2.7.2013г. в минимален размер. С разпореждане № [ЕГН] от 15.1.2014г. съгласно чл.99, ал.1, т. 6 от КСКО пенсията е изменена в действителния размер и същата се получава към датата на подаване на...