Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от П.П, действащ като ЕТ „Катле – П.П“, с. Б.о“ чрез процесуален представител, срещу Решение № 93/28.01.2020 г. по адм. д. № 1933/2019 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 5311000164-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при община П., потвърден с Решение № 5311000007/ 26.04.2018 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община П..

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че издаденият АУЗД е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му. Подчертава, че процесните имотите се намират в урбанизираната територия, в която общината следва да извършва услугите визирани в чл. 62 от ЗМДТ, но в действителност тези услуги не са предоставяни на място по отношение на всички декларирани имоти. Сочи, че в кравефермата има изградена торопочистваща система, която позволява да се използват всички органични отпадъци за торене и поради това битови отпадъци не се генерират. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационна жалба – Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при О. П, с писмен отговор и становище по съществото на спора, чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за...