Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 57/26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 219/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Д. в частта, в която по жалба на „Джи Ес М. И“ ООД (с предишно наименование „Господинов и синове“ ООД) – гр. Д. е отменен РА № Р-03000817007933-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 404/27.02.2019 г. на директора на посочената дирекция в частта за допълнително начислен ДДС в общ размер на 132 122,82 лв. за данъчни периоди на месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и лихви – 78 745,22 лв. Релевират се оплаквания в касационната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда са незаконосъобразни и решението в обжалваната част е постановено при неправилна преценка на приложимите материалноправни норми и практиката на СЕС по идентични случаи. Твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице условията условията за прилагане на чл. 7, ал.1 ЗДДС относно доставките от жалбоподателя в първоинстанционото производство към датското дружество, тъй като били изпълнени тези предпоставки и стоката е превозена до клиенти на неговите клиенти, което било формално обстоятелство и то не може да обоснове отказ първите доставки, тези извършени от жалбоподателя, да се квалифицират като освободени от облагане. Касаторът твърди, че транспортът на стоките е съществен елемент от извършването на всяка вътреобщностна доставка, поради което начинът на транспортиране, в частност началото на транспорта, движението на стоката в границите на общността, както...