Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационен протест, подаден от В.В - прокурор при Окръжна прокуратура– Добрич срещу Решение № 141/ 06.04.2017 г., постановено по административно дело № 690/ 2016 г. по описа на Административен съд - гр. Д. (АС Добрич) в частта му, в която е отхвърлен протестът на Окръжна прокуратура– гр. Д. по отношение на думата „безсрочно“ в разпоредбата на чл.63, ал. 2 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Добрич (Наредбата).

В протеста от Окръжна прокуратура– гр. Д. са развити доводи за неправилност на решението в оспорената му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че думата „безсрочно“ противоречи на материално правна разпоредба от по - висок ранг – чл. 67 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА) (ЗС). Иска съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него, да се отмени думата „безсрочно“.

О. О съвет– Добрич (ОС Добрич) в отговор на касационния протест, подаден чрез адв.. Д от ДАК, счита протеста за неоснователен, а съдебното решение за правилно, обосновано и законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт в протестираната част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Със съдебното решение в протестираната му пред ВАС част, Административен съд Добрич е отхвърлил протеста на ОП - Добрич по отношение на думата „безсрочно“ в чл.63, ал.2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 306 от 29.09.2016г. на Общински съвет Добрич.

За да постанови този резултат, адм. съд излага аргументи, че общинската наредба, вкл. и процесната разпоредба е приета от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Приема, че разпоредбата на чл.63, ал. 2 от Наредбата не противоречи на разпоредбата на чл.67 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА), както се твърди в протеста. Счита, че оспореният текст от общинската наредба не касае безсрочна възможност да се строи върху общинска земя, а се отнася до възможността правото на строеж, трансформирано в право на собственост върху построения обект, да бъде учредено безсрочно или за определен срок.

Намира, че както учредяването на право на строеж за определен срок (чл.37, ал.3 от ЗОбС и чл.65 от ЗС), така и учредяването на безсрочно право на строеж (по арг. на чл.65 от ЗС), са две правни възможности, които са пренесени и в общинската наредба с текста на чл.63, ал.2.

Счита, че учредяването на „безсрочно“ право на строеж не означава, че същото може да бъде реализирано без ограничение във времето, каквото е становището по протеста. Смисълът на „безсрочно“ учреденото право на строеж е във възможността суперфициарът да придобие собствеността върху построеното за „вечни времена“, стига строежът да бъде реализиран в рамките на 5- годишния срок по чл. 67 от ЗС.

С оглед тези съображения решаващият съд счита, че протеста за отмяна на чл. 63, ал.2 от Наредба № 4/ 2016г. следва да бъде отхвърлен.

Съдебното решение в протестираната му част е правилно.

Неоснователни са доводите за неправилност на решението в оспорената му част, тъй като същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Настоящият състав на ВАС споделя развитите от АС Добрич в тази част на решението правни изводи.

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. С разпоредбата на чл.8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични в своето съдържание и значение са разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Наредбата гласи: „Правото на строеж се учредява възмездно или безвъзмездно, безсрочно или за определен срок". Правилно първоинстанционният съд е приел, че възможността правото на строеж да бъде учредено безсрочно, е законосъобразна и е част от правомощията на общината, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ).

Безсрочното учредяване право на строеж не следва да се тълкува като възможност същото право да може да съществува в латентно състояние (т. е. без да се упражни чрез построяване на сградата) безсрочно във времето.

Вещното право на строеж включва три правомощия: 1. Право да се построи и държи сграда в чужд имот; 2. Изключително право на собственост върху постройката; 3. Право да се ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Единствено първото от тези три правомощия е обвързано с петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗС. Ако в рамките на този 5- годишен давностен срок правото на строеж не се упражни, същото се погасява в полза на собственика на земята.

Необосновано в протеста разпоредбата, касаеща учредяването на право на строеж, при преценка на законосъобразността й, е съпоставяна със законова разпоредба, касаеща погасяването по давност на веднъж учредено право на строеж, каквато е нормата на чл.67 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА). Безсрочното учредяване право на строеж не означава, че същото може да бъде реализирано без ограничение във времето. Същото ако е упражнено в рамките на 5- годишния давностен срок по чл. 67 от ЗС, има за правна последица придобиване на собствеността върху построеното от суперфициара без ограничение във времето.

С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5- годишния давностен срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочността на правото на собственост върху построеното има предвид разпоредбата на чл.63, ал.2 от общинската наредба, предвиждайки възможността правото на строеж да се учредява безсрочно.

Искането в касационния протест за отмяна само на думата „безсрочно“ освен, че е необосновано от правна страна, не е издържано граматично. С исканата отмяна ще остане другата част от разпоредбата на наредбата, поради което би се създала непълнота в конструкцията на изречението, а от там и неяснота и неточност в значението на правната хипотеза - чл.9, ал.1 ЗНА.

С оглед на тези съображения обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/ 06.04.2017г., постановено по административно дело № 690/ 2016 г. по описа на Административен съд - Добрич в протестираната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.