Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Ритъм - 3" ООД срещу решение № 2261 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 2724/2017 г. на Административен съд Бургас, което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу писмо с изх.№ 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е обективиран отказ на Управителния съвет /УС/ на Агенцията да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения (РС)- №161/21.01.2008 г.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че отказът е издаден и подписан единствено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, а съгласно ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), Наредба за специално ползване на пътищата и Устройствения правилник на Агенция „Пътна инфраструктура“ тези решения са от компетентността на УС, а не на нейния председател. Законът не е предвидил възможността УС да делегира тези свои задължения и правомощия (напротив съгл. чл.10, ал.1, т.20 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ това става единствено и само с нормативен акт).
Отказът е мотивиран/издаден не на основание или в изпълнение на Протоколно решение на УС, а с Протокол №221/22.06.2017 г. на Технически съвет към ОПУ - Варна, конституиран от инж. Й.В - директор ОПУ Варна със заповед РД-11-89/04.11.2014 г., който е помощен орган към ОПУ Варна, не и към УС на АПИ. Законодателят нормативно е определил Дирекция "Пътни такси и разрешителни" да подпомага УС в дейността по издаването на разрешения за специално ползване на пътищата, а видно от протокола инж. И.Д е директор на дирекция „ППИ". т. е. различна от нормативно определената дирекция определена от законодателя. В преписката липсва доклад №93001-4949/23.06.2017г. на инж. И.Д, който касае и мотивира съгл. т.2 от дневния ред отказа.
По време на процеса административният орган представил протокол на приемателна комисия само по отношение на пътен възел Летище, който касае приемане на участък от км 473+716 до 477+260 и пътен възел "Бензиностанция". Процесното рекламно съоръжение се намира на км. 418+650-дясно/, т. е. повече от 50 км. по-далеч. По отношение на другото рекламно съоръжение не е представено доказателство или административна преписка.
Счита, че приложимата правна норма по отношение на процесното рекламно съоръжение е тази на чл. 15. ал.2а, НСПП „рекламното съоръжение в обслужващата зона на пътя отстои не по-малко от 500 м преди пътни възли и кръстовища и 100 м след тях - за всички републикански пътища,(видно от представените по делото доказателства, възприети от съда, PC отстоява на 676 м.). Видно и от констативен Протокол №221 „рекламното съоръжение отстои в целият си габарит на 3,00 м. от ръба на пътната настила", т. е. същото се намира не в обхвата на пътя, а в обслужващата зона.
По отношение на съседно рекламно съоръжение, видно от протокола, процесното PC е на км.418+650 („действителен километър" 421+570). От едната страна PC е на км.419+200 („действителен километър" 421+320), а от другата страна е на км. 419+500 („действителен километър" 421+940).
Не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че постановеният отказ е подписан само от изпълнителния член на УС и в него не е цитирано и посочено решение на УС (компетентния орган) поради, което оспореният акт е нищожен.
Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че издадения от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ отказ за преиздаване на разрешение за експлоатация на процесното рекламно съоръжение е мотивиран и издаден изцяло в съответствие и в изпълнение на закона и вътрешния устройсвен правилник на АПИ. Отказът, обективиран в писмо с изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г., е издаден в изпълнение на протоколно решение № 16631/17 г. подписано от всички членове на управителния съвет, мотивирано от доклад № 93-01-4949/23.06.2017 г. на инж. И.Д, в качеството му на член на постоянно действаща техническа комисия, назначена със заповед от УС на АПИ. Протокол № 221 /22.06,2017 г. е част от административната преписка постъпила в АПИ във връзка с преиздаване на РЕ / Разрешение за екслоатация/, която е разгледана и приета от постоянно действащата техническа комисия, след което докладвана на УС на АПИ.
Съгласно изричната норма на чл.26, ал.3 разрешенията по ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Не е спорно между страните, че процесното PC е изградено в обхвата на път АМ2/ Автомагистрала -Хемус/, който е автомагистрала от републиканската пътна мрежа, съгласно определението, дадено в чл.З, ал.2 ЗП.Стелно компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е У. С. на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Решението за Отказът за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата /РСПП/ чрез експлоатация на Рекламно съоръжение на /РС/ №161/21.01.2008г. е взето от УС на АПИ. Отказът е обективиран в Писмо с изх. №53-00-4658/26.06.2017г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл.2, ал.2 от Правилника, представлява Агенцията.
Във връзка с твърденията на жалбоподател, че пътен възел „ Летище не е в експлоатация са представени доказателства пред първата инстанция, а именно заповед №441/1974 г. за назначаване на комисия със задачата да приеме готовият за експлоатация експериментален участък от обект „ Автомагистрала Хемус“, в който участък попада и пътен възел „Летище“, конкретно упоменат Протокол на приемателната комисия ( приложен към Заповед № 441/1974 г. от в част VI, буква „А“ ( 10 стр. от цитираната заповед). В цитираният протокол е описан пътен възел „Бензиностанция“ и пътен възел „Летище“, а не само пътен възел „Бензиностанция“. Разликата в километрирането на пътя се дължи на факта, че става въпрос за път пуснат в експлоатация през 1974 г. и до настоящият момент АМ“ Хемус“ е в строеж, което води до постоянни промени в километрирането на целият път.
Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че обхватът на пътя е по малък от 3 м. В Правилник за прилагане на ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) раздел IV Основни елементи на пътя, в чл.8 са описани елементите, които включва обхвата на пътя, от което е видно, че е различен във всеки индивидуален случай. Според императивното изискване на чл.15, ал.1, т.2 и т.5 от Наредба за да бъде издадено разрешение за изграждане на PC в обхвата на пътя е необходимо последното да отстои не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралите и скоростните пътища и 500 м. от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища, както и да има отстояние от 300 м. от съседно рекламно съоръжение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок, на 25.01.2018 г., при връчено съобщение за решението на 15.01.2018 г. Разгледана по същество е основателна.
Съдът е установил, че на 26.06.2017 г. на заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с Протокол №16631/17 г. по т.2 от дневния ред е приет доклада на инж.. Д и направените в него предложения. По т.2.26 от протокола е одобрен проекта на писмо за отказ до „Ритъм 3“ ООД за преиздаване на разрешение №161/21.01.2018г.
Последвало е издаване на оспореното писмо изх. № 53-00-667/03.07.2017 г. от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е посочено, че не може да бъде уважено искането за преиздаване на разрешение за специално ползване №161/21.01.2008 г. поради това, че не са налице изискванията на чл.17б, ал.2 от НСПП и по конкретно, РС е изградено и се експлоатира в нарушение на чл.15, ал.1, т.2 и т.5 от НСПП.
Съдът посочил, че издаването на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл.5, ал.2, т.1 от НСПП е в правомощията на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице – за републиканските пътища /какъвто е настоящият случай – автомагистрала/, а преиздаването му, след като в наредбата е предвидено, че се подава искане пред компетентния орган по чл.5, също следва да е в правомощията на Управителния съвет на агенцията или упълномощено от него длъжностно лице от агенцията – в случая на Управителния съвет. Компетентността на органите е определена в зависимост от класификацията на пътя по чл. 6 от Правилник за прилагане на ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА). Съгласно чл.11, т.7 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" – Председателят на агенцията „организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;“ Съдът приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, като в компетенциите на управителния съвет е да ползва назначените служители да установяват обстоятелства от значение за провеждани от АПИ административни производства.
В конкретния случай, органът, след взето решение по т. 2.26 от проведеното на 26.06.2017г. заседание на УС, въз основа на констатациите обективирани в Констативен протокол № 221/22.06.2017г. (КП), утвърден от директора на ОПУ-Варна, е приел, че процесното РС действително отстои на по-малко от 1500 м. от пътен възел Летище при км 422+267, както и че същото се намира на 250 м. от съседното на него РС, собственост на „Ей Си Ем Консулт“ ЕООД, в нарушение на чл.17б, ал.2 от НСПП. Решението е неправилно.
Съдът неправилно приел, че оспореното писмо е административния акт, подлежащ на съдебно обжалване.
Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
С решение по т. 2.26 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на автомагистрала „Хемус”, при 421+570 - дясно, действителен километър /по разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение на км 418+650-дясно.
Именно това е актът, който подлежи на обжалване, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх.№ 53-00-4658/26.06.2017г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Видно от представените по делото доказателства, отказът е приет с решението на УС на АПИ по т. 2.26 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от протокола единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. След като с писмо с изх.№ 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е обективиран отказ на Управителния съвет на Агенцията да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения (РС)- №161/21.01.2008 г., предмет на обжалване пред съда е протоколното решение на Управителния съвет, който не е конституиран като страна по делото. Действително жалбоподателят пред съда е посочил, че обжалва уведомителното писмо, но съдът е следвало да изиска уточнение и да укаже на страната, че с писмото е съобщен отказът за преиздаване на разрешението на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
По изложените съображения, постановеното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2261 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 2724/2017 г. на Административен съд Бургас.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.