Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Т - А.М обжалва решение № 506/03.01.2018 г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. дело № 689/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000416006996-091-001/30.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В.То, както и в частта на разноските, възложени на администрацията.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретното оплакване е, че решението не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства, резултат от неправилна преценка на доказателствата по делото. В частта по ЗДДС сочи нарушение на чл. 181 ГПК при преценката, че представените в хода на съдебното производство стокови разписки са с достоверна дата. Счита, че стоковите разписки не са годно доказателство за доставянето и получаването на стоките, предмет на процесните фактури.

В частта по ЗКПО, предвид липсата на годни доказателства за осъществяването на доставките от Принтекспрес ООД, твърди нарушение на чл. 26, т.2 ЗКПО при отмяната на установения корпоративен данък за 2012 г.

По отношение частичната отмяна на корпоративния данък за 2013 г., твърди, че по делото не са представени анекси за изменение на уговорената лихва от 7 % по договорите за заем, сключени от А. Т ООД през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Установено е, че само по новите договори за заем, сключени през 2013 година лихвите са уговорени в размер на 3 %. Съдът не е съобразил този факт при преценката за законосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2013 г. на основание чл. 78 ЗКПО и в решението не са изложени каквито и да било мотиви в тази връзка.

По отношение на лихвите по договорите за заем,...