Производството е образувано по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Подадена е касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София (ТП на НОИ -София) против Решение № 4715 от 13.07.2017 г. постановено по адм. д.№ 3340 от 2017 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, затова и при наличие на касационните основания по чл.209, т.3 АПК, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Според касационният жалбоподател спорът е правен и се свежда до приложението на чл. 115 ал.1 КСО относно това дали е изтекла погасителната давност по чл.115 КСО за установеното задължение на ответника по касация и законосъобразно ли е извършено прихващане по реда на чл.114, ал.5 КСО, с дължимото на лицето обезщетение за безработица.
Касационният жалбоподател изтъква, че на осн. чл.114, ал.5 КСО определените суми по разпореждания, които не са заплатени доброволно в срока а по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение но реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. Прихващането според органа по чл.114, ал.5 КСО е специален способ по КСО за погасяване на задълженията към ДОО и може да се използва независимо от развитието на производството по принудително събиране на ДОПК. Поради това и длъжностното лице, осъществяващо контрола на разходите на ДОО е имало законово основание да извърши прихващане, съгласно чл.114, ал.3 КСО.
Ответникът по касационната жалба – М.Н не изразява становище по жалбата на директора на ТП на НОИ - София.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за...