Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 5532 от 05.08.2016 г. по адм. дело № 1389/2016 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – А.И, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил заповед за задържане № 225зз-149/03.02.2016 г., издадена от инспектор при 01 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) е задържан оспорващият А.И за срок от 24 часа.

Съдът, като е обсъдил данните по административната преписка, е приел следните фактически и правни обстоятелства по делото:

Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в акта е посочено правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и фактическото основание - евентуален извършител на грабеж по ДП 225 ЗМК – 184/25.01.2016 година. В заповедта обаче не са описани правата на задържания, които са предвидени в чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР и представляват задължителни реквизити на акта. Констатирал е, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на полицейските органи по чл. 72, ал. 8 ЗМВР – задържаното лице, което към този момент е било непълнолетно,...