Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Н.П, чрез адв.. Г, срещу решение
№ 150/13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 506/2016 г. на Административен съд – Плевен.
В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв.. К, който отправя искане до съда да отмени отхъврлителното решение на административния съд ивместо него да постанови друго, с което да присъди изцяло претендираната сума като обезвреда, за да може Парушев да получи поне минимална утеха за вредите, които са му нанесени от смъртта на неговия син. Постъпили са иписмени бележки от адв.. М, в които допълнително се развиват съображения за неправилността на първоинстанционното съдебно решение. Претендира се адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – чрез юрк.. Г, в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
В производство по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд - Плевен е отхвърлил предявения иск от Н.П против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД "ИН"/ - гр. С., с който ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от незаконосъобразната дейност на служители на администрацията на Затвора - Плевен, довела до смъртта на неговия син - М.П, като неоснователен. С решението си съдът е присъдил и разноски на ответника в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.
За да отхвърли предявения иск, съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаната съдебно - медицинска експертиза, приемайки, че установената въз основа на тях фактическа обстановка не може да обоснове извод за проявление в разглеждания случай на материално - правните предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Според съда, липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, от които да са произтекли твърдяните вреди, поради което и предявения иск се явява неоснователен. Макар административният съд да е приел за установено по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на сина си, което е доказано от разпита на изслушаните свидетели, тези вреди не са причинени от служители на ГД "ИН", доколкото самоубийството не е настъпило поради техни незаконосъобразни действия или бездействия. Формулиран е изводът, че самоубийството на Петров е било в резултат на лично импулсивно решение, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от служители на ответника, нито същите са създали условия, за да бъде взето това решение от Петров.
Решението е неправилно. Съдът е достигнал до необосновани правни изводи досежно недоказаността на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от Парушев като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение на наказанията", довели до непредотвратяване на самоубийството на неговия син М.П на 02.08.2011г.
От фактическа страна по делото е установено следното: на 20.12.2010 г. М.П е постъпил в Затвора – Плевен за изтърпяване на присъда „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 месеца; при постъпването си е бил настанен за две седмици в приемно отделение, находящо се на четвъртия етаж в корпуса на затвора; като новопостъпил е преминал на психологическо изследване от психолога на затвора, като резултатите от него били обективирани в заключение от психологическо изследване от 20.12.2010 г.; 06.01.2011 г. бил разпределен на втори етаж, трета група, където по същото време наказание лишаване от свобода изтърпявали Т.Г, С.Б (по прякор "М."), П.Г и Е.А.П влязъл в нерегламентирани отношения с последните, изразяващи се в придобиване на забранени вещи – мобилни телефони и СИМ карти за тях, за които заплащал с кутии цигари. Във връзка с това, както и поради игра на хазарт, натрупал дългове към тези лица. Поради размяната на вещи, установена в резултат на извършена проверка от инспектора социална дейност, на Петров и другите лица били наложени дисциплинарни наказания. Всички тези обстоятелства се установяват от приложените материали по досъдебното производство, приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.07.2012г. В досието на ДП № 195/2011г. по описа на ОП - Плевен се съдържат както обяснения на М.П, така и на останалите горепосочени лица, а така също и заповеди за дисциплинарни наказания, които са все в смисъл, че Петров действително е влязъл в нерегламентирани отношения с Ганиев, Баджев, Александров в желанието си да се сдобие с мобилен телефон и СИМ карта, за да провежда телефонни разговори с приятелката си А.С, която след постъпване на Петров в затвора станала майка на тяхното дете.
Установява се още, че във връзка с натрупаните дългове Петров искал пари от баба си и дядо си – Я.Л и П.Л, като казвал, че е тормозен в затвора и спешно трябва да му се пратят пари. Люцканова на няколко пъти изпращала различни суми чрез пощенски запис до него в затвора, като и до роднини на лишени от свобода за погасяване на дълговете му, но сумите очевидно не били достатъчни за покриване на натрупаните дългове и поради невръщане на последните постоянно възниквали спручквания между Петров и други лишени от свобода ( напр. с лишения от свобода С.Б, който при едно от стълкновенията ударил шамари на Петров).
С цел откъсване от тези лица, на 18.04.2011 г. Петров бил преместен на четвъртия етаж, трета група за доизтърпяване на наложеното му наказание. На този етаж, обаче, отново влязъл в контакти с други затворници, воден от желанието си да се сдобие с мобилен телефон и СИМ карти, за да провежда разговори с приятелката си. За тази цел взел назаем 30 броя кутии цигари от л. св. Н.А, като за получаване на заема получил съдействие от л. св. И.М, който гарантирал, че заемът ще бъде върнат. Уговорката между Атанасов и Петров била да се изпрати паричен запис за сумата от 150 лева на името на Т.Ж.Т като Петров не разполагал с тази сума, накарал баба си – Я.Л, за изпрати сумата на Жеков, който от своя страна поел ангажимента да предаде парите на приятелката на Атанасов. На 26.04.2011 г. Люцканова изпратила сумата, видно от копие на пощенски запис. С получените кутии цигари Петров придобил от неизвестно лице мобилен телефонен апарат „Моторола“. На 15.05.2011 г. в килията на Петров била извършена проверка от служители на затворническата администрация, при която бил намерен придобития от него мобилен телефон. Като забранена вещ, същият бил иззет и конфискуван, а на Петров било наложено дисциплинарно наказание – извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни.
На 20.05.2011 г., със заповед № 326 от същата дата, Петров бил настанен в изолационно помещение, находящо се на третия етаж в зона с повишена сигурност, където пребивавал до 01.08.2011 г. На 01.08.2011 г. Петров бил преместен в обща килия на четвъртия етаж, като в килията били общо четирима лишени от свобода. На същата дата ИСДВР Йосифова провела разговор с Петров след извеждането му от изолация, в която дал обещание, че няма да създава проблеми и че "ще си гледа присъдата" (становище по Д- 2860/2011г. по описа на РП - Плевен на ИСДВР В.Й). След преместването си е споделил с други лишени от свобода, че иска да се върне в изолация или да бъде преведен в друг затвор (според показанията на лишените от свобода Ю.А и Н.А). На следващия ден се обесил на панталона си в килията.
Установява се по делото, че в хода на горепосочените събития, притеснени от постоянното изпращане на пари и от твърденията на Петров, че е тормозен, неговите дядо и баба Люцканови подали жалби до окръжния прокурор Плевен /2 броя/, съответно с вх.№ 983/ 09.05.20111г. и № 983 / 20.05.2011г., в която са го сезирали с обстоятелството, че след постъпването му в затвора техния внук е станал обект на психически тормоз, побои и издевателства. В жалбите е описано, че Люцканови, с цел да помогнат на своя внук, като съдействат да бъде спрян упражнявания тормоз върху него, са започнали (по негова молба) да изпращат пари на него и на други лица, извън затвора, с пощенски записи. Към жалбите са приложени фотокопия на разписките за изпратени 9 броя записи за общата сума от 985 лв. В жалбите, наред с това, е отправена настоятелната молба за незабавни и спешни мерки с оглед преместването на Петров или в Затвора, гр. Б., или в Затвора, гр. Л., поради недоверие, че затворническата администрация в Плевен е в състояние да се да реши възникналия проблем. Направено е изрично позоваване на необходимостта от дискретност по водене на случая, тъй като всяко оплакване от тяхна страна, чрез администрацията на затвора, стига до затворниците, които си търсят нови поводи да го бият и тормозят.
По делото е приложена и изпратена от Люцканови жалба до Г. П, с аналогично съдържание, с вх.№ по описа на ВКП № 5682/17.05.2011г.
Сред доказателствата по делото е и жалба от Я. и П.Ли до министъра на правосъдието рег.№ 94-00-48/ 17.05.11г. отново с аналогично съдържание. Върху жалбата е поставена резолюция на зам. министър на правосъдието, чийто имена не са посочени, съгласно която е разпоредено на главния директор на ГД "ИН" да бъде инициирана проверка по случая, като въз основа на резултатите от нея да бъдат предприети съответните законови действия и да бъдат уведомени жалбоподателите в сроковете по ЗИНЗС и АПК. Приложена е и още една жалба, заведена под № Ж-228/17.05.2011г., адресирана до ГД "ИН", в която също се съдържат оплаквания от страна на Люцканови за нарушени права, системен тормоз и побой, упражнени от лишени от свобода от затвора гр. П., над внука им М.П.
Приложено е и писмо рег.№ 4444/30.05.2011г. на Главния директор на ГД "ИН", в която е взето отношение по сигналите в горепосочените жалби, като, наред с извършените констатации, включително изброени примери, за действително установени нерегламентирани отношения на Петров с други лишени от свобода, е посочено, че "случаи като гореизложените са ежедневие в бита на лишения от свобода Петров и с тях са запознати ИСДВР г-н Ханев, началник сектор ИСДВР г-н Кучев и началника на затвора г-н Петков, като всички те са взели съответните превантивни и дисциплинарни мерки". В писмото на ГД "ИН" е извършено позоваване на факта, че за да не среща лишените от свобода, които е излъгал, Петров е преместен от ІІ етаж на ІV етаж и с него се провеждат разговори от горепосочените служители на затвора в гр. П., чието мнение е, че Петров се проявява като системен нарушител, обръща нещата в своя полза и заема ролята на жертва, като и след преместването си на ІV етаж продължава с опитите си да шантажира близките си, включително самите Люцканови. В обобщение е посочено, че при проведения заключителен разговор с Петров, същият е заявил, че с оглед на своята безопасност желае да бъде настанен в отделно помещение или преместен в друг затвор, поради което и със Заповед на началника на затвора е настанен в отделно помещение на основание чл.60, ал.2 ЗИНЗС с оглед недопускане на нови нарушения и физическа саморазправа.
С оглед на събраните доказателства, необоснован с оглед приложимостта на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за установяване и компенсиране на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се явява изводът на първостепенния съд за недоказаност по основание на предявената претенция.
Настоящата инстанция не споделя извода на административния съд, че със своите действия служителите на затвора - Плевен са изпълнили своето административно задължение да вземат съответните превантивни мерки за опазване на физическото и психическото здраве на М.П.К държавни органи, в лицето на началника на Затвора - Плевен и главния директор на ГД "ИН", не са изпълнили позитивните си задължения да осъществят ефетивна интервенция в създалата се противоправна схема на отношения и зависимости в рамките на мястото за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", в което е търпял присъдата си Петров, поради което е нарушила чл. 3. Въпреки многобройните сигнали от страна на близките на самоубилото се лице, властите не са провели ефективно и задълбочено разследване на сочените обстоятелства, което да доведе до установяване на генезиса на, очевидно, създаденото напрежение между Петров и други лишени от свобода, както и не са оценили правилно степента, до която е ескалирало напрежението между тях.
Вярно е, че по делото са налице данни, че след постъпването си в затвора Петров е влязъл в нерегламентирани отношения с Т.Г, С.Б (М.), П.Г и Е.А, изразяващи се в придобиване на забранени вещи - мобилни телефони и СИМ карти, за които последният е заплащал с кутии цигари, като от обясненията на различни разпитани по делото лица може да се формира обоснован извод, че в резултат на тези отношения Петров е натрупал дългове. Може да бъде направен обоснован извод, въз основа на събраните доказателства, че мотивът на Петров да поиска от своите баба и дядо да преведат суми с пощенски записи суми по сметка на близки роднини на лишени от свобода, излежаващи присъдата си заедно с него, е бил да се справи с възникналата задлъжнялост. Вярно е още, че по делото от обясненията на разпитаните лишени от свобода, съдържащи се в досието на проведеното досъдебно производство, не се установява Петров да е бил конкретно заплашен със саморазправа, в случай, че не бъдат преведени исканите суми. Не би могъл, обаче, да бъде игнориран факта, че развоят на обсъжданите събития е протичал докато Петров е бил в несъмнено уязвимо положение, предвид изключително крехката си възраст, обстоятелството, че е измежду най - младите и новопостъпили лица в затвора, както и с оглед факта, че непосредствено след превеждането му в затвора е станал баща, което неминуемо е повлияло силно емоционално върху него и допълнително го е провокирало да предприема импулсивни действия, за да гарантира контакта си с майката на новороденото си дете, като периодично й се обажда. От всички данни по делото може да бъде формиран извода, че у него е съществувал обоснован страх, че разкриването на факта, че той се оплаква от поведението на конкретни лица и моли да бъде преместен заради страх от саморазправа с него, би могло в още по - голяма степен да усложни и дори увреди положението му. Ето защо и обстоятелството, че жалбите и сигналите не са подадени лично от него, а по негова молба - от неговите близки, не следва да бъде тълкувано като индиция, че степента на страдание не е достигнала определен праг, а като защитен механизъм на една млада и неустойчива личност.
Настоящият състав намира, че Петров е попаднал в схема на зависимости, станал е част от нерегламентирани отношения при пребиваването си в затвора, за чието съществуване отговорност носи Държавата, тъй като конкретното задължение за недопускане съществуването на подобен вид непозволени, противправни отношения е на затворническата администрация. Властите в разглеждания случай са подценили наличието на достатъчно данни за уязвимото положение на Петров в затвора, които разгледани в своята съвкупност, при отдаване дължимото внимание на честотата им на постъпване и източника на предоставяната информация (а именно възможно най - близки хора, ползващи се с пълното доверие на Петров) са от такова естество, щото да ги мотивират да упражнят правомощията си по закон и да преместят лицето в друг затвор, където да изтърпи остатъка от наказанието си. Властите на затвора са били длъжни да отчетат обстоятелството, че конфликтността на възникналите между Петров и горепосочените лица отношения не може да бъде туширана само с преместването му за един непродължителен период от време в отделно помещение (Заповед № 326/20.05.2011г. на Началника на Затвора - Плевен), след като след завръщането си той ще бъде поставен на практика в същата среда. Преместването му на друг етаж на затвора, различен от този, на който първоначално е търпял наказанието си, не може да бъде преценено като адекватна мярка, доколкото средата на пребиваване в затвора остава непроменена. В момента на преместването затворническите власти са били наясно, че Петров е изложен на известен риск от другите затворници, по отношение на които е изпаднал в състояние на задлъжнялост още преди преместването му за малко повече от два месеца в отделно помещение. Това е така, тъй като няма основание да се счете, че е преодоляна враждебността към Петров, демонстрирана скоро преди изолирането му. Обстоятелството, че при напускането си на изолатора Петров е заявил, че няма да създава проблеми не може да бъде единствено тълкувано по начина, по който е сторил това първоинстанционния съд, а именно като сигурен знак, че изолацията е била прекратена в момент, в който е изиграла ролята си и проблемът по същество е решен.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящата инстанция счита, че управата на затвора Плевен не е изпълнила свои задължения, регламентирани в Закон за изтърпяване на наказанията и задържането под стража и Правилник за неговото прилагане, а именно да поддържа реда във всяко едно от местата за лишаване от свобода и в частност З. П, като вследствие неизпълнението на задълженията на затворническата администрация по опазване на вътрешния ред и по предотвратяване установяването на нерегламентирани отношения между затворниците е настъпил и фаталния край на М..
В реда на изложените мотиви следва да бъде извършено и позоваване на общите принципи в практиката на ЕСПЧ, според която властите имат задължение съгласно чл. 3 от Конвенцията във връзка с чл. 1 да защитават задържаните лица от нечовешко и унизително отношение от страна на други задържани лица (вж., наред с други решения, Stasi v. France, № 25001/07, §§ 77-78, 20 октомври 2011 г.; D.F. v. Latvia, № 11160/07, §§ 83-84, 29 октомври 2013 г.; и M.C. v. Poland, № 23692/09, §§ 87-88, 3 март 2015 г., Димов и други срещу България № 30086/05, §§ 58-62, 6 декември 2012г.). Задължението включва предприемането на всички стъпки, за които би могло основателно да се очаква да предотвратят реална и непосредствена опасност за физическата неприкосновеност на задържаното лице, за която властите са знаели или е трябвало да знаят. Точният му обхват зависи от обстоятелствата на всеки отделен случай и трябва да се тълкува така, че да не налага невъзможна или непропорционална тежест на властите (вж. Stasi, § 78-79, и M.C. v. Poland, §§ 88-89, и двете цитирани по-горе).
Фактът, че даден инцидент се случва в контекста на задържане, според ЕСПЧ, сам по себе си не намалява прага за определяне дали задължението на властите е изпълнено (вж., mutatis mutandis, Van Colle v. the United Kingdom, № 7678/09, § 91, 13 ноември 2012 г.). Преценката дали властите са действали разумно, обаче, в разглеждания случай трябва да бъде основана и на обстоятелството, че в контекста на задържане, лицето, лишено от свобода, е под контрола на властите, за разлика от случаите, в които лицето е на свобода. Според практиката на ЕСПЧ друг важен фактор в тази оценка е дали задържаното лице е особено уязвимо, например защото е младо (вж. Premininy v. Russia, № 44973/04, § 86, 10 февруари 2011 г.). Такъв е и разглежданият случай.
С делото Osman срещу О. К ЕСПЧ залага една проверка на това дали Държавата е предприела всички разумни мерки за закрила на живота, като наложилият се принцип е, че стандартът е постоянен и не зависи от вида на разглежданото действие. Нещо повече, практиката на Съда разкрива, че проверката от делото Osman се прилага в ситуации, които са много различни, включително и по отношение на задържани лица. Държавата трябва да предприеме разумни мерки за защита на задържани лица, които са в реална и непосредствена опасност от животозастрашаващи нападения от страна на други задържани лица, за които властите са знаели или е следвало да знаят. Предвид уязвимото положение на задържаните лица и специалната информация за съответните обстоятелства, с която държавата ще разполага, тя трябва има "особено строго задължение" да докаже, че е направила всичко възможно да осигури закрила (Edwards срещу Обединеното кралство § 56).
Изводът на настоящия съд е, че в разглеждания случай властите не са предприели мерки в рамките на правомощията си, чрез които разумно може да се очаква, че рискът би бил избегнат (Osman срещу О. К, §116). Преместването на Петров в изолатора се оказва палеативна мярка, която обсъдена в цялостния контекст на създадените и описани по - горе отношения между Петров и други лишени от свобода, изночално може да бъде преценена като неефективна и несъответна на защитата, която е била търсена от страна на Петров и неговите близки. Именно тук следва да бъде посочено, че действително, както се поддържа и в защитната теза на ГД "ИН", затворническите власти не могат да бъдат отговорни за това, че не са предприели конкретни действия за предотвратяване самия акт на самоубийството, предвид липсата на конкретни индикации в поведението на Петров в деня на самоубийството. Както е прието и в Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2860/2011г. по описа на РП - гр. П., при този механизъм на реализиране на самоубийство е много трудно да се предвиди подобен акт, тъй като подбудата моментално се реализира в действие и околните не биха могли да се досетят, че съществува такъв риск Според данните от съдебно - медицинската експертиза, изслушана във воденото досъдебно производство, в деня на самоубийството, около 14.40 ч., по време, когато двама от съкилийниците на Петров били на физически занимания на открито, а третият пушел в коридора с друг лишен от свобода, М. се обесил на панталона си в тоалетната на килията, като примката била завързана за решетката на прозореца. Така, не може да се счете, че затворническата администрация не е направила оценка на риска, отговаряща на задълженията на държавата по член 2 от Конвенцията. Независимо от това, обаче, безпокойството на Петров, причинено от риска от по-нататъшен тормоз, изразяващ се в непрестанно изнудване за пари поради невърнати дългове от страна на други затворници, в разглеждания случай достига до степен на тежест, която го поставя в обхвата на чл. 3 от Конвенцията (вж. Aleksejeva, § 40 и Корпачова-Хофбауер, § 36, и за разлика от тях Alexandru Marius Radu v. Romania, № 34022/05, §§ 48-49, 21 юли 2009 г.). След преместването си Петров е споделил с други лишени от свобода, че иска да се върне в изолация или да бъде преведен в друг затвор. Това не е спорно по делото, като наред с това е установено и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Затворническите власти не са предприели мерки да държат М. отделно от другите затворници след инцидента, довел до поставянето му в изолатор, и не са предприели превантивни мерки след края на престоя му в изолатора с оглед защитата му.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е доказан по своето основание.Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В настоящия случай са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на Закон за уважаване на предявания иск.
Налице е незаконосъобразно бездействие на служители на затворническата администрация, която, макар и надлежно сезирана, не е предприела действия да бъде премахнати причините, довели до попадането на Петров в състоянието на лице в уязвимо положение, както и не е предприела подходящи мерки да изпълни позитивното си задължение по чл.3 от ЕКЗПЧОС, независимо от фактологията, за която е знаела, и при нормативно установената необходимост, съобразно задълженията, регламентирани в ЗИНЗС, във всеки случай от категорията на разглеждания да степенува потенциалния риск за определено лице, дори когато то не може да докаже конкретен реален и непосредствен риск за живота си, и да осъществи адекватна защита на нарушените права.
Обстоятелството, че бащата на М.П, е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своя син, е установено по несъмнен начин по делото от изслушаните свидетелски показания, включително е било прието за доказано от административния съд, който, обаче, за да отхвърли иска, е счел, че вредите не са причинени от служители на ГД "ИН". Извод, който, както бе посочено по - горе, не се споделя от настоящия съдебен състав. Свидетелят Д.Д, който познава Парушев от години, разказва, че след смъртта на мариян, често се е налагало да придружава Парушев при ходенията му до Плевен, тъй като той е бил напълно дезориентиран, объркан. Посочва, че повече от година след смъртта на сина си ищецът е изразявал нежеланието си за живот, казвал му :" Не мога да си намеря място, за мен живота е свършен". Свидетелят М.О, съсед на ищеца, съсед на ищеца, заявява, че идо ден днешен той не се е възстановил, а свид. П.К пък твърди, че след смъртта на М. неговия баща вече не излиза никъде. Всички свидетели са заявили, че знаят, че М.П е довеждал до знанието на своите близки проблемите си в затвора, осъществяваните тормоз и изнудване спрямо него, като сочат още, че им е известно, че семейството търси начини за разрешаването на проблема и за преместване на мариян в друг затвор.
Съдът приема и за установена причинната връзка между бездействието на случители на ГД "ИН" и претърпяната вреда.
По размера:
По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При съобразяване на размера на обезщетението съдът следва да изходи от характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди. В разглеждания случай предвид степента на засягане на личната сфера на ищеца, който е най - близкият роднина на починалия Петров, на неговото физическо и емоционално състояние, което в един продължителен период е останало много тежко, отражението на загубата на М. върху личния и семейния живот на ищеца, които се характеризират в желание за самоизолация и липса на желание за живот след загубата, както и продължителността на периода, през който ищецът е търпял негативните последици от трагичния развой на събитията с неговото дете, съдът счита, че обезщетение от 30 000 лв. ще възмезди в достатъчна степен претърпените морални вреди. Посочената сума следва да бъде присъдена на ищеца, като ответника ГД "ИН" бъде осъден да му я заплати ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 16.06.2016г. до окончателното плащане на сумата. До пълния предявен размер на иска за сумата 100 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неправилен е изводът на АС - Плевен за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Решението следва да бъде отменено в частта, в която Н.П е осъден да заплати на ГД "ИН" сумата 300 лв., възнаграждение за юрисконсулт.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 1 055 лв.- разноски за водене на делото пред двете съдебни инстанции (адвокатско възнаграждение по договор № 0005617/12.09.16г. и държавна такса), съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Върховният администратовен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 150/13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 506/2016 г. на Административен съд – Плевен. в частта му, с която е отхвърлен иска на Н.П против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, а също и в частта, с която е осъдено лицето да заплати на ГД "ИН" сумата 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С., ул. "Ген. Столетов" № 21, да заплати на Н.П, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.06.2016г. и до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С., ул. "Ген. Столетов" № 21, да заплати на Н.П, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 1 055 (хиляда петдесет и пет) лева - разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.