Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. М.С, срещу решение № 5266 от 21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 11896/2016 г. от Административен съд София – град. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като излага съображения, че административният орган се е произнесъл след установения срок и при наличието на нови условия. Заявява искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 01-2600/6886 от 07.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. С., относно: одобрение на заявление за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход с ИН 2901050142 от 07.07.2016 г., с което на „ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е одобрен размер на парично обезщетение за загуба на доход в размер на 118 573,46 лв.
Съдът е отхвърлил оспорването, като неоснователно. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е изложил същността на жалбата на „ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, изложил е приетите за установени факти, приел е изготвеното по делото експертно заключение и е приел подадената жалба за допустима, но неоснователна. Мотивирал е, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” и в предписаната форма. Според съда уведомителното писмо отговаря на изискуемата от закона форма, съгласно чл. 59 от АПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Същият е съобразен с целта на закона и не е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, какъвто е спорът между страните.
Според решаващия съд уведомителното писмо е материално законосъобразен административен акт. За да стигне до този извод, съдът приема, че в случая е предвидено изрично в чл. 3а, ал. 1 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 г., че лицата получили финансова помощ по чл. 2, ал. 1, т. 2 имат право на обезщетение за загуба на доход, вследствие прилагането на мярката, в една от следните форми, както е в конкретния случай по т. 2 парично обезщетение, изчислено на база 3 декларации за произведено грозде.
Съгласно чл. 3а, ал. 3 от цитираната наредба, условията, редът и размерът на обезщетението по ал. 1, т. 2 се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
При издаването на оспорения административен акт – 07.11.2016 г., е в сила заповед № РД 09-176/17.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните изменена със заповед № РД 09-789/18.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните и правилно е определено паричното обезщетение за загуба на доход, което обстоятелство е доказано и от заключението на вещото лице.
Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че тъй като заявлението е подадено преди промяна на Заповед № РД 09-176/17.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, то размерът на обезщетението следва да се определи съгласно действащата към момента на подаване на заявлението заповед.
При липса на основания за отмяна на оспореното уведомително писмо, съдът е постановил решение, с което е отхвърлил оспорването.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. В касационната жалба под формата на касационни доводи са повторени част от доводите, изложени в производството пред административния съд, които са обсъдени от съда в първоинстанционното производство.
Неоснователни са доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При установените в производството релевантни факти, мотивирано първоинстанционният съд след анализ на приложимата нормативна уредба - Наредба № 1 от 26 януари 2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 г., е приел, че административният орган правилно е определил размер на обезщетението от 118 573,46 лв. за изкоренените гроздови масиви с обща площ от 17,2293 ха. Преди издаване на процесното уведомително писмо заповед № РД-09-176/17.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е била изменена със заповед № РД-789/18.10.2016 г. и е определена цена за килограм грозде в размер на 0,5 лева. Административният орган не е имал основание да приложи по – високата цена (от 1 лв.) определена със заповед № РД-09-176/17.03.2015 г., каквото е твърдението на касационния жалбоподател.
Спазена е разпоредбата на чл. 3а, ал. 3 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. гласяща, че условията, редът и размерът на обезщетението по ал. 1, т. 2 /парично обезщетение, изчислено на база 3 декларации за произведено грозде/ се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
Съдът е извършил проверка на административния акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и е приел, че жалбата на „ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е неоснователна. Липсата на произнасяне относно спазването на принципите установени в АПК, каквото твърдение се прави в касационната жалба, не може да обоснове неправилност на постановеното решение.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът не сочи други пороци на решението, но съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо - постановено е от надлежен състав и не са налице процесуални пречки, които го правят недопустимо. Изводите на решаващия съд за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо са съобразени с приложимия закон и са изведени при обсъждане на релевантните факти.
С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5266 от 21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 11896/2016 г. от Административен съд София – град.
О. Б. У. искането на„ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за присъждане на разноски за производството. Решението е окончателно.