С.А е подал касационна жалба срещу решение № 62 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 76/2015 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от незаконосъобразното бездействие на д-р И.Ч, лекар от Медицинския център към Затвора, [населено място], за своевременното диагностициране и адекватно лечение на заболяването му „диабет“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2014 г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е оспорила касационната жалба и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Административният съд е установил, че С.А изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място], считано от 25.06.2014 г. Във връзка с твърденията по исковата молба съдът събрал доказателства за здравословното състояние на Ангелов - прието било заключение на съдебно-медицинска експертиза и били разпитани четирима свидетели – лекар, двама лишени от свобода и жената, която живее с ищеца.
Според свидетелските показания, при постъпването на Ангелов в Затвора – [населено място] той не е имал оплаквания, но впоследствие отслабнал, не виждал добре, виело му се свят. След преглед и проведено лечение поради неустановено подобрение на контролния преглед, Ангелов е бил изпратен на лечение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София, където му била поставена диагноза „захарен диабет“. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза началният момент на заболяването му "диабет-тип 1" можел да се отнесе към месеците август, септември 2014 г. Вещото лице се позовало на медицинските документи по делото и посочило, че не намира данни за проявени недобросъвестност и небрежност от страна на лекаря от Медицинския център към Затвора-[населено място], д-р. Ч. На Ангелов били извършени прегледи, консултации, изследвания, насочване за хоспитализация, уточняване на лечението и други необходими медицински дейности. След установяване на заболяването, на ищеца са били поставяни редовно назначените му инсулинови инжекции в режими, предписани при проведените в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София прегледи и бил спазван хранителен режим.
От правна страна административният съд приел, че искът е недоказан. Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че му били причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на д-р И.Ч за своевременно диагностициране и адекватно лечение на заболяването му диабет. Съдът изтъкнал, че събраните по делото доказателства опровергават изложеното в исковата молба. От тях било установено, че след появата на оплакванията на С.А лекарят от Медицинския център при Затвора-[населено място] положил всички дължими усилия за диагностициране на заболяването, прилагал и спазвал предписаното на ищеца лечение. Поради това административният съд отхвърлил предявения предявения от С.А срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за причинените му неимуществени вреди.
Касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяването на решението не са допуснати нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Административният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е всички посочени от страните доказателства, съобразно които е установил фактите по делото.
При решаването на спора съдът е приложил точно материалния закон. Разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) предвижда, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода трябва да бъдат създадени условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС. В чл. 129, ал.1 ЗИНЗС е посочено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ). Те са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. При необходимост медицинското обслужване може да се осъществява и в други лечебни заведения.
Съдът е формирал вярна преценка, че ищецът не е доказал твърденията си за настъпването на неимуществени вреди като резултат от незаконно бездействие на д-р И.Ч за своевременно диагностициране и адекватно лечение на заболяването му "диабет". Не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че лекарят е бездействал в нарушение на възложените му задължения и не е предприел необходимото за диагностициране и лечение на заболяването. В заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза подробно е обсъдено здравословното състояние на ищеца и е отбелязано, че не се установява недобросъвестност и небрежност на лекаря от медицинския център към мястото за изтърпяване на назанието. Ангелов е бил прегледан при постъпването му в затвора, както и впоследствие след проявата на сиптоми на заболяване. За уточняване на диагнозата С.А е бил изпратен и в Специализираната болница за лечение на лишени от свобода-София на 30.10.2014 г., където му била поставена диагноза и било проведено лечение с добър терапевтичен ефект. Спрямо него са били предприети предвидените по стандарт действия за установяване на заболяването и за неговото лечение. При отсъствието на незаконна дейност, която да е административна по своя характер, т. е. да е свързана с изпълнението на предвидените за длъжността задължения, няма основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата. Защитата на жалбоподателя неправилно се позовава на некомпетентност на лекаря при положение, че лечебната дейност по правило не е административна и оценката на нейната резултатност няма отношение към предмета на предявения иск.
При отсъствието на нормативното основание за ангажиране на отговорността на ответната страна, което включва установяването на неимуществени вреди, понесени от лишения от свобода в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, административният съд законосъобразно и обосновано е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 76/2015 г. по описа на Административния съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА С.А, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева). Решението не подлежи на обжалване.