Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

Образувано е по касационна жалба от Л.М от [населено място] и Т.Ж от [населено място], подадена чрез адвокат Т.И-САК, против решение № 1826/20.03.2017 г. по адм. д. № 9492/2016 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че констативния протокол е съставен по сигнал на съсед на жалбоподателките, с когото са в лоши отношения. Възразяват, че не са преценени жилищните нужди на Т.Ж, която има четиричленно семейство. Искат да бъде отменено решението изцяло, включително и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – кмета на район „Люлин“, Столична община, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Колев. Моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Съдът е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил обосновани и правилни изводи. Обосновано съдът е аргументирал изводите си по отношение на понятието „добри нрави“ и възраженията в касационната жалба са неоснователни. Обосновани са изводите на съда, че по отношение на двете касационни жалбоподателки са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Л.М против заповед № РЛН 16-РД09-699/26.08.2016 г. на кмета на район „Люлин”, Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 и ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 3, т. 6,...