О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1255

гр. София, 08.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№1845 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Г. М. срещу определение №615 от 28.087.2023 г. по т. д.№553/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение по т. д.№2058/2021 г. на СГС.

В жалбата се посочва, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че съдружникът в ООД следва да участва като необходим другар в производството по чл.125, ал.3 от ТЗ, тъй като постановеното без негово участие решение по този иск, го лишава от собствеността му. Навеждат се доводи относно недопустимостта на иска по чл.125, ал.3 от ТЗ, когато спрямо дружеството е открито производство по ликвидация, както и доводи относно неправилността на постановеното решение.

Ответниците по частната жалба К. В. П. и З. К. П. заявяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна e подадена от лице, което не е участвало като страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, като е счел, че не са налице и поддържаните от молителката предпоставки на чл.304 от ГПК. Посочил е, че за да е легитимиран да иска отмяна на съдебното решение при условията на посочената разпоредба, молителят следва да притежава самостоятелно право върху предмета на спора, при неделимост на спорното правоотношение с останалите необходими другари, а такова право молителката не притежава, доколкото надлежно легитимиран ответник по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ е само юридическото лице. Изразил е становище, че дори да е засегната от правните последици на решението, тя няма право да иска отмяна на същото на основание чл.304 от ГПК поради факта, че не е съществувало основание за конституирането й в качеството на необходим другар като главна страна - ответник, наред с надлежния ответник „Виколва“ ООД в производството по иска по чл.125, ал.3 от ТЗ, а необезпеченото от закона участие на молителката като главна страна - ответник в процеса по посочения иск, изключва допустимостта на молбата за отмяна.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно мотивите на т.3 и т.10 от ТР №7 от 31.07.2017 г. по т. д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 и чл.304 от ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на исковото производство. Отмяната по чл.304 от ГПК защитава третите лица. Качеството на „необходим другар“ на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. С оглед дадените от ВКС разяснения правото на отмяна по чл.304 от ТЗ принадлежи само на необходимите другари, не и на други засегнати от последиците на влязлото в сила решение трети лица, като целта на отмяната на решението, е да бъде възобновено разглеждането на делото, но този път с участието на третото лице, което в качеството си на участник в неделимото правоотношение, предмет на делото, е трябвало да бъде конституирано като главна страна. При смърт на съдружник в ООД правата върху неговите дружествени дялове се наследяват от наследниците му, като предмет на наследяване са имуществени права, свързани с притежаваните от наследодателя дружествени дялове – вземане към дружеството /а не към съдружниците в това дружество/ за част от стойността на имуществото му, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение поради смърт на съдружника /чл.125, ал.3 от ТЗ/. Надлежно легитимиран ответник по иска по чл.125, ал.3 от ТЗ е само юридическото лице, тъй като между останалия/те съдружник/ци и сънаследниците /на починалия съдружник/, които са предявили иска по чл.125, ал.3 от ТЗ срещу дружеството с ограничена отговорност не възниква неделимо материално правоотношение, във връзка с вземането, предмет на делото. В този смисъл по никакъв начин не може да се сподели изразената в частната жалба теза, според която, молителката е следвало да бъде конституирана като необходим другар в производството по иска по чл.125, ал.3 от ТЗ, респективно, че само поради качеството си на съдружник /и следващите от притежаването на дружествени дялове имуществени права/, би имала процесуална легитимация в хипотезата на чл.304 от ГПК по всяко едно от делата водени от и срещу дружеството с ограничена отговорност във връзка с правоотношения, по които това дружеството е страна.

С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №615 от 28.087.2023 г. по т. д.№553/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.