3№ 52

гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4937 по описа за 2023 г.

Производството е по глава ХXIV ГПК.

Образувано е по молба на Ц. С. В. за отмяна на влязло в сила решение № 3988/18.07.2023 г. по гр. д. № 13710/2022 г. на Софийски градски съд. Молителят обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с твърдения, че решението противоречи на друго влязло в сила решение от 09.03.2021 г. по гр. д. № 2901/2020 г. на Софийски градски съд между същите страни и е неправилното.

Ответникът по молбата „Т. С. ЕАД я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 3874/04.12.2023 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

Настоящият състав я намира за неоснователна по следните съображения:

С влязлото в сила решение по гр. д. № 2901/2020 г. на Софийски градски съд е признато за установено, че в предявения размер за сумата 1 000 лв. по давност е погасено правото на принудително изпълнение по изп. лист по гр. д. № 02212/2004 г. по описа на Софийски районен съд. Изпълнителният лист е издаден в полза на „Т. С. ЕАД срещу Ц. В. (страните по разрешения спор) на несъдебно изпълнително основание, предвидено в чл. 237 ГПК, за следните суми: 3 805.18 лв. – цена на доставена и потребена топлинна енергия в периода м. април 1998 г. – м. януари 2004 г., ведно със законните лихви от 04.05.2004 г.; 1 247.29 лв. – лихви за забавено плащане върху просрочените главници и 102.18 лв. – разноски.

С влязлото в сила решение по гр. д. № 513710/2022 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иск, предявен при условията по чл. 422 ГПК, за вземанията по заповед за изпълнение № 19488/19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 57759/2021 г. на Софийски районен съд. Заповедта за изпълнение е издадена в полза на Ц. В. срещу „Т. С. ЕАД за следните суми: 1 175.63 лв. – събрани без основание суми по изп. д. № 3077/2004 г. на ДСИ при СРС в периода 30.11.2016 г. – 02.03.2018 г. (вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД) и 356.27 лв. – мораторни лихви върху принудително събраното по изпълнителното дело в периода 07.10.2018 г. – 07.10.2021 г. (вземане по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Със силата на пресъдено нещо, породена с първото решение, е установено, че правото на принудително изпълнение, удостоверено с изпълнителния лист, не съществува до размер на сумата 1 000 лв. Изпълнителният лист обаче е за множество изпълняеми права (лихвоносни главници с разноски) - за непогасени задължения за цена на доставяна и потребена топлинна енергия, имащи единен правопораждащ факт, чиито падежи са настъпвали през предварително определени периоди от време – ежемесечно, т. е. с различно начало на 3-годишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за всяка главница (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС). Изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, т. е. вземанията/изпълняемите права с кредитор „Т. С. АД и длъжник Ц. В. не са установявани със сила на пресъдено нещо. За тях чл. 117, ал. 2 ЗЗД не се отнася, поради което не може и да се приеме, че разпоредбата им придава общо начало на нов 5-годишен давностен срок. Следователно неоснователен е доводът в молбата за отмяна, че е частичен уваженият отрицателен установителен иск с първото решение, а за делото по отхвърления положителен установителен иск се отнася нормативното тълкуване с т. 2 ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС.

При зачитане на силата на пресъдено нещо, породена с първото решение, следва да се приеме, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност за лихвоносните главници с разноски до размер на сумата 1 000 лв. – сбор от онези, чийто падеж е настъпил най-рано. Останалите, на които само главниците надхвърлят сумата 2 805.18 лв., за които правото на принудително изпълнение на „Т. С. АД срещу длъжника Ц. В., удостоверено с изпълнителния лист, не е опровергано по надлежния ред (с влязло в сила решение), и които са в размер над 1 175.63 лв. – принудително събрани по изпълнителното дело, изключват възможността длъжникът да ги претендира като недължимо платени. За тях той не разполага с вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Точно такава е и силата на пресъдено нещо на второто решение.

Няма противоречие между двете влезли в сила решения в смисъла на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, така както е разяснено с т. 5 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Страните по двете дела са едни и същи, но предметът на делото по отхвърления положителен установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение не инкорпорира в себе си предмета на делото по уважения отрицателен установителен иск.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК молителят дължи възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт. Настоящият състав, като остойности положения от юрисконсулта труд по изготвения отговор на молбата и съобрази изключително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, го определя в размер на сумата 100.00 лв.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 3988/18.07.2023 г. по гр. д. № 13710/2021 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

ОСЪЖДА Ц. С. В. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Т. С. ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.