О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
[населено място],20.12.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1904 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №172/22.05.2023г. по т. д.№426/2022г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2 въззивен състав. С него е отменено решение №184 от 16.05.2022г. по т. д.№668/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО и е отхвърлена молбата на [община] за откриване на производство по несъстоятелност на „Еко 2015“ ЕООД, [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд неправилно е достигнал до заключението, че ликвидното вземане на [община], представляващо присъдени разноски в арбитражно производство, не представлява вземане, отнасящо се до търговска сделка. Счита за значимо за спора обстоятелството, че разноските са присъдени не в граждански процес пред държавните съдилища, а пред арбитражен съд. Изтъква, че когато арбитражната клауза е обективирана като клауза в една търговска сделка, то безспорно следва да се приеме, че процесуалният договор се характеризира като такъв, отнасящ се до търговска сделка по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Излага доводи, че между двата договора съществува функционална връзка, поради което такава връзка има и вземането за арбитражни разноски, което се основава на валидно арбитражно споразумение. Поддържа, че са налице и останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като по делото е категорично установено, че към настоящия момент „Еко 2015“ ЕООД, [населено място], не притежава никакви активи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като обуславящи изхода...