О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

Гр. София, 23.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4970/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №СД-0205-3937/05.07.2023г. на ОБЩИНА С., чрез адв. Д. Д., срещу Решение №134/15.06.2023г. по в. гр. дело №172/2023г. по описа на Окръжен съд -гр. С., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на [община], че Е. И. Д., ЕГН [ЕГН] е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1988г.-2015г. на ПИ с идентификатор № 04947.46.299, находящ се в [населено място], общ.С., ведно със сграда построена в имота с идентификатор №..... със застроена площ 78 кв. м. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Твърди, че въззивният съд е отказал да коментира възраженията във въззивната жалба, препратил е към мотивите на първоинстанционното решение и е направил лаконичен, непълен, повърхностен, бланкетен собствен анализ на доказателствата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът посочва, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроса: Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?, като твърди, че в мотивите си въззивният съд не е обсъдил и обосновал отхвърлянето на нито един от релевираните от ответника доводи, аргументи и възражения, а именно: възражението за недоказване на правото на собственост; за липса на данни от свидетелските показания; за избирателно тълкуване на заключенията на вещите лица; за липса на идентичност на имотите; за вътрешно противоречие на исковата молба. Излага, че така формулираният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на В. К. С. обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 228 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1285/2012 г., III т. о., ГК/, поради което е налице основание за допускане до касационно обжалване по реда на т. 1 на чл.280, ал. 1 от ГПК. На следващо място се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по следния процесуалноноправен въпрос: Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Касаторът счита, че с въззивното решение в пълно противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че ищецът е доказал собствеността си. Твърди, че въззивният съд без самостоятелен анализ е преповторил неправилните изводи на пъровинстанционния, постановил решението си в пълно противоречие със заключенията на вещото лице. Счита, че нито от заключението, нито от показанията на свидетели се е установила идентичност имота по площ или по граници. Предвид което въззивното решение е в противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК. ВКС, според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. Според касатора, ако беше съобразил цитираната практика и беше обсъдил доказателствата по делото, въззивният съд щеше да приеме за неустановено от ищеца обстоятелството, че имотът е негова собственост. В заключение счита, че релевираните доводи, формулираните въпроси и визираните съдебни актове обуславят допускането на касационно обжалване на решението на СлОС алтернативно на основанието по т. 1, ал. 1 на чл.280 от ГПК. Моли, след като се допусне до разглеждане касационната жалба, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло въззивното решение, като се отхвърли предявения иск и му се присъдят разноски.

Ответникът по касационната жалба – Е. И. Д., чрез депозирания писмен отговор, оспорва същата. Счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въззивното решение макар и лаконично, е мотивирано с изрично позоваване на разпоредбата на чл. 272 ГПК, като е ясно, че съдът препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение. Излага също, че въззивният съд има задължение да произнесе по възражение, по което първ. съд не се е произнесъл само ако във въззивната жалба това изрично е посочен като допуснато от първ. Съд процесуално нарушение. По изложените съображения счита, че касационно обжалване на следва да се допуска.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. И. Д. срещу [община] да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №..... в [населено място] общ.С., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: [населено място], местност „С. , с площ 1 076 м2., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване - Нива категория на земята: 9 и съседи: №.....; №.....; №....., ведно със сградата попадаща в имота с идентификатор №..... със застроена площ 78 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, на основание давностно владение, осъществявано от 1988г. до настоящия момент. Ищцата твърди, че е наследница (съпруга) на И. Д. И., починал на 30.08.1996г. През 1988 г. с писмен договор, И. Д. И. купил от Ц. Н. Г. къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н. Г. В. и е 20 метра на ширина - другата ширина на дворното място граничи с двора на Н. Г. В. и е на дължина 62 метра, който бил подписан в присъствието на свидетелите: П. Н. П., С. С. С. и М. Й. Г.. Посочва, че от съдържанието на договора може да се счете, че се отнася за ИМОТ с №046299, в землището на [населено място], ЕКATTЕ 04947, общ. С., ведно с построената в него паянтова къща на два етажа с площ от 78 кв. м. Излага, че в разписния лист за дворищните регулации на кварталите в [населено място] бил записан под №23 като двор на името на И. И. Д., като под същия номер бил отбелязан и в картата на [населено място]. Твърди, че през м. юли 2022г. подала молба-декларация до Нотариус да бъде извършена обстоятелствена проверка и признаване на правото и на собственост на осн. чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС по отношение на същия имот. В процедурата била получена информация от [община] - Отдел „Местни данъци и такси, че за посочения имот нямало декларирани/записани данни за собствеността, защото имотът не бил деклариран. На 08.08.2022 г. от [община], Отдел „Общинска собственост било издадено удостоверение изх. №9400-15211(1), че поземлен имот с идентификатор №..... (046299 по КВС), с площ от 1076 м2, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, в землището на [населено място] - бил общинска собственост. За имота /без сградата/ бил съставен АОС №280 от 11.02.2015г., в който било посочено, че е съставен на 11.02.2015г., на основание чл.56, ал.1 ЗОС, ПР № 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед № ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие. Ищцата твърди, че лично за себе си и с присъединеното владение на своя починал съпруг владее имота непрекъснато, явно и несмущавано от 1988г., като е заплащала дължимия данък. Посочва, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, нито е бил отнет от владението на наследодателя или от ищцата, чрез отчуждаване или одържавяване. Твърди, че от 1988г. осъществява трайна и непрекъсната фактическа власт върху него като облагородяване на двора, засаждане на трайни насаждения и зеленчуци. По изложените съображения моли предявеният срещу ответната община положителен установителен иск за собственост да бъде уважен като основателен.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Излага, че към момента на предявяване на иска не е изтекъл срока по чл.79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот. Твърди, че собствеността върху имота не била придобита от ищцата нито по деривативен, нито по оригинерен способ. Счита, че собствеността не може да се придобие въз основа на представения писмен договор, а от друга страна изобщо не е налице идентичност на описания в договора имот, с този по разписния лист и картата на селото и с имота предмет на иска. Твърди, че собственик на процесните идеални части от имота била [община], за което на основание чл.5б, ал. 1, чл.2, ал. 1 ЗОС, ПР 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД “Земеделие“ бил съставен Акт №280/11.02.2015г. за частна общинска собственост. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С писмен договор И. Д. И., жител на [населено място], Сливенска околия закупува от Ц. Н. Г., жител на [населено място], Сливенска околия, къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н. Г. В. и е 20 метра на ширина - другата ширина на дворното място граничи с двора на Н. Г. В. и е на дължина 62 метра. Видно от отбелязването, договорът е подписан в присъствието на свидетелите: П. Н. П., С. С. С. и М. Й. Г.. Договорът не е съставен в необходимата форма и не е вписан. В договора не са посочени нито датата на съставянето му, нито населеното място, в което се намира имота, предмет на покупко-продажбата.

От приетото удостоверение за наследници е видно, че И. Д. И., починал на 30. 08.1996г. е оставил наследници по закон - ищцата Е. Д. /съпруга/, А. И. Д. /син/ и Д. И. Й. /дъщеря/.

В разписен лист към карта за дворищните регулации на [населено място] под №23 е записан двор на името на И. И. Д..

На 11.02.2015г. е съставен АОС на ПИ 046299 по картата на възстановената собственост /КВС/ на [населено място], м.“С.“, с площ 1,076 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория на земята /0,861/ и шеста категория на земята /0,215/, с начин на възстановяване: във възстановими стари реални граници, при граници на имота 046295; 046314;000300. Актът за общинска собственост е издаден въз основа на Заповед №ОД-51/03.10.2008г. на Директор на ОД “Земеделие“ С., с която е одобрено протоколно решение №6 - СЛ/23.07.2008г., относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, вкл. придобити преди влизането в сила на ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.13/2007г./ за землището на [населено място] и др., ведно с Приложение № 1 и регистрите към него. В регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване за землището на [населено място] ЕКАТТЕ 04947 е включен и процесния имот № 046299 в м.“С.“ с площ 1.076 дка.

С молба-декларация от 25.07.2022г. ищцата декларирала пред нотариус, че е собственик на имот с идентификатор №04947.46.299 в [населено място], общ.С., м.“С.“ с площ 1076 кв. м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята 9 и съседи: №.....;04947.46.295; №....., ведно със сградата, попадаща в имота с идентификатор №..... със застроена площ 78 кв. м., брой етажи 1 с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с искане за издаване на констативен нотариален акт по чл.587 ГПК и чл.79 ЗС.

От удостоверение № 403/15.08.2022г. на Областен управител на област С. се установява, че за сграда с идентификатор 04947.46.299.1 със ЗП 78 кв. м., брой етажи 1 няма съставен акт за държавна собственост, но за ПИ с идентификатор 04947.46.299 с площ 1076 кв. м., в който е разположена сградата има съставен АОС № 280/11.02.2015г. по картата на възстановената собственост.

Видно от скица от 25.05.2022г. на СГКК - С., актуалният статут на процесния имот е ПИ с идентификатор №....., находящ се в [населено място], общ.С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-135/05.03.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес: [населено място], м.“С.“ с площ 1076 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор няма;номер по предходен план 046299 при съседи: №.....; №.....; №......

От заключение по първоначалната съдебно техническа експертиза, при която в. л. е направило съпоставка между представения договор за покупко-продажба, картата на възстановената собственост /КВС/ и кадастралната карта /КК/ на [населено място], се установява, че площите, посочени в договора и КВС и КК съвпадали. По договора има несъвпадение с КВС и КК на границите, тъй като за собственици на съседните имоти в разписен лист към проекта за дворищна регулация били посочени други имена - турски имена, което според вещото лице може да се дължи на преименуване или на смяна на собствеността. В КВС и КК, като собственик на имота е отразена [община]. Констатира се и несъвпадение на застроената площ и етажност на сградата доколкото в договора за покупко-продажба е отразена „къща на два етажа паянтова, дължина осем метра и ширина седем метра, петдесет и шест квадрата“, а в КВС, КК и кадастрален регистър е отразена жилищна сграда на един етаж със застроена площ 78 кв. м. Предвид което според експерта не може да твърди идентичност на имота от договора за покупко-продажба и процесния имот. При изслушване в о. с.з. вещото лице излага, че е работил по щети от пожар на съседен имот, който застрашил имота на ищцата, от където и познава имота на ищцата. Границите, с които бил описан имота по договор съвпадали по размери и имота наподобявал правоъгълник/трапец. Размерите на къщата не съвпадали, което вероятно се дължало на последващо разширяване без налични документи. Имотът е извън регулация, но е кадастрално заснет по кадастрален план и има статут на урбанизирана територия, защото бил застроен с жилищна сграда, независимо, че попада в земеделска територия. Експертът посочва, че кадастралната карта всъщност е КВС, номерата на имотите дори не са сменяни. Имотът е същият, тъй като КВС била идентична с КК. Тези имоти, където е и процесният са в т. нар. околовръстен район, кадастрално заснети, извън регулацията, били са винаги жилищни имоти и не са влизали в ТКЗС. Няма данни процесният имот да е бил одържавяван. От допълнителното заключение, се установява, че за [населено място], общ.С. има два плана - стар и нов, действащ към момента. Действащият към момента ПУП е изготвен през 2003г. и одобрен с Решение на ОбнС С. №753/26.11.2009г. По този план, имотът на ищцата е с пл.№ 23, като в разписната книга на плана е записан двор на името на И. И. Д.. В графите за квартал и отреден парцел няма записване, тъй като имотът е заснет, но е извън регулационните граници на селото. Старият кадастрален и регулационен план на селото е одобрен със заповед № 1326/01.12.1959г., но територията, където се намира имот с пл.№ 23 по сега действащия план не е била заснемана по стария план. В [община] и в Областна администрация С. няма данни имот с характеристиката на процесния да е бил коопериран и включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство. Няма данни имотът да е бил одържавяван.

От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, приблизително на възрастта на децата на ищцата, се установява, че като тинейджъри са се събирали в къщата им в [населено място]. Свидетелите, както и всички в селото знаели, че имотът бил закупен от Ц., и, че това е къщата на ищцата. Въпреки, че имотът не е в регулацията на селото, всъщност на място имало само къщи. Ищцата живяла в имота до пожара, а след това ходела да го наглежда.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на СТЕ, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил завладян от въззиваемата и съпруга й през 1988г. на основание писмен договор за покупко - продажба, като се владее непрекъснато и необезпокоявано от нея и към момента чрез периодични посещения. Прието е, че имотът още тогава е бил застроен със жилищна сграда и никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други селскостопански организации, нито пък отчуждаван за целите на улична или дворищна регулация. Споделен като правилен е изводът, че целият имот, макар и извън регулация, е бил кадастрално заснет по кадастрален план и имал статут на урбанизирана територия, защото бил застроен с жилищна сграда, независимо, че попадал в земеделска територия. Доколкото имотът никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други селскостопански организации, или отчуждаван, то собствеността върху него никога не е била загубвана, респ. не е било необходимо да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Предвид което съдът е приел, че за него не е действала забрана за придобиването му по давност, тъй като до актуването му през 2015г. като общинска собственост в полза на въззиваемата е изтекъл повече от десет годишен срок на придобивна давност. След като е препратил към формираната в първоинстанционното решение фактическа обстановка, на осн. чл. 272 ГПК, въззивният съд е изложил, че при правилно установената фактическа обстановка, законосъобразно и правилно районният съд е приел, че искът следва да бъде уважен като основателен. Законосъобразно е приетото, че придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Посочено е, че всички елементи на владението са безспорно установени, предвид което липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за касационното обжалване на решението по следните съображения:

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Във връзка с формулирания въпрос досежно задължението на второинстанционния съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения, следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение, изпълнявайки своята правораздавателна дейност в противоречие с цитираните съдебни решения. Напротив, именно в съответствие със съдебната практика, включително и с разясненията, съдържащи се ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и множество решения, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, вкл. и на показанията на свидетелите, като след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил и кратки собствени мотиви по съществото на спора. Въпреки, че не е посочил конкретните възражения на ответника, всъщност въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Независимо, че е изложил, че на осн. чл. 272 ГПК препраща към фактическата обстановка в мотивите на първоинстанционния съд, всъщност въззивният съд е очертал установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, като е формирал и свои изводи за основателност на предявения иск. Действително липсват конкретни съображения по наведените във въззивната жалба възражения, но в самия въззивен акт са направени фактически изводи въз основа на събраните доказателства досежно идентичността на имота и наличието на твърдяното от ищцата придобивно основание. Въззивният съд е счел предявения иск за основателен, след като е преценил наличието на правото на собственост въз основа на съвкупния анализ на всички събрани доказателства. Представеният писмен договор е съобразил не като доказателство, установяващо деривативно придобивно основание, а само като индиция за началото и границите на имота, завладян от ищцата и нейния вече починал съпруг. След което въз основа на заключенията на в. л., които е кредитирал като компетентно и обективно изготвени, е направил извод за идентичност на завладения и процесния, а въз основа на свидетелките показания е приел за доказани всички елементи от твърдяното за осъществявано фактическо владение в посочения от ищцата период от 1988г. до датата на предявяване на иска. Развити са и съображения, че доколкото имотът не е бил одържавяван или отчуждаван, и собствеността върху него никога не е била загубвана, то не е било необходимо да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ, нито пък по отношение на него е приложима забраната за придобиване по давност. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране, като е обсъдил събраните доказателствата в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. Въпреки, че не ги е посочил изрично, развивайки кратки, но съдържателни мотив, на практика въззивният съд се е произнесъл по всички възражения на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, преповторени във въззивната жалба. Следва да се посочи, че основно доказателство за установяване на придобивна давност, според практиката на ВКС, са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Приема се, че преценката за основателността на позоваването на придобивна давност се извършва при комплексен анализ на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерение за своене. Според трайно установената практика на ВКС, при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. Въззивният съд, в съответствие с тези изисквания, е приел за доказани фактите, установени от показанията на свидетелите, доколкото по делото няма данни друг да е оспорвал или отнел владението, осъществявано от ищцата.

Следващият формулиран въпрос Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни също не съставлява основание за допускане до касационно обжалване по следните съображения:

Не се установява твърдяното противоречие с посоченото решение №24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК, в което се възприема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. Както беше посочено по-горе, въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като извършвайки пълен и всеобхватен анализ на същите е достигнал до извод за основателност на предявения иск. За да отхвърли иска за определяне на граници между имотите на ищеца и ответника, в цитираното решение, въззивният съд се е позовал на заключението на последната тричленна техническа експертиза, според което точното местоположение на границата не може да се установи. В хода на настоящото дело са изслушани две експертизи-първоначална и допълнителна, като същите не са в противоречие една с друга, а имат различен предмет на изследване. Заключенията са преценени както с оглед на изложеното от самото в. л., изслушано в съдебно заседание, така и с оглед останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не са представени доказателства, които да са в противоречие със заключенията или гласните доказателства. Липсата на категоричност досежно индивидуализацията на имота се дължи на недостатъчното детайли в писмения договор, но както беше посочено по-горе, съдът не е счел, че този договор легитимира ищцата като собственик. Изложени са съображения, че според заключението описанието на границите и формата на процесния имот съответства на имота, отразен в КВС и посочен в разписния лист на името на И. Д..

От своя страна, ответникът не е представил никакви доказателства, установяващи противопоставими негови права. Т.е. въззивният съд е достигнал до извод за основателността на предявения иск обсъждайки в съвкупност всички събрани доказателства. Доколкото по делото изобщо липсват такива, които да са преценени за недостоверни, то и не са изложени съображения в тази насока.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Решението не е и очевидно неправилно: не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Изложените от касатора съображения представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното му убеждение имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. В тази връзка наведените съображения не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №134/15.06.2023г., постановено по [населено място] №20232200500172/2023г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: