Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

София, 28.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадасети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №4977 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 27088/30.10.2023г. на И. Х.М. от [населено място], за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 284/17.08.2023 г. по в. т.дело № 173/2023 г. на Окръжен съд – С. З. с което е потвърдено решение № 262/04.04.2023 г. по гр. д. № 4743/2022 г. на Районен съд – С. З.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с твърдения за наличие на нови обстаятелство и доказателснтва. С молбата се представят доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание. Иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по изложените в молбата съображения. Представя писмена защита и допълнителни писмени бележки.

Ответникът по молбата „У. Б. АД, чрез процесуален представител юрисконсулти Ц. и Р., оспорва молбата за отмяна като неоснователна по съображения, изложени в писмен отгвор и в писмена защита. Претендира разноски.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното:

С влязлото в сила въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на И. Х. М. срещу „У. Б. АД за заплащане на сумата 117,35 лв., представляваща неоснователно получена от „У. Б. АД сума при закриване на депозит по Договор за депозитна сметка от 27.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Въззивният съд е приел, че съгласно Тарифата на банката за физически лица в сила към 07.07.2021 г., Банката е събрала комисионна за теглене на сума в брой от сметката на клиента и по - конкретно таксата е заплатена съгласно т.2, Раздел II и забележка 5 към нея, според която „5. Комисионна по т. 1 и т. 2 се събира и при внасяне /теглене по/ от срочен депозит, включително и на дата на падеж/, поради което сумата в размер на 117.35 лв., представляваща комисионна, дължима за продуктите и услугите предоставяни от „УКБ“ АД е в съответствие с банковите правила на българското законодателство, регулиращо банковата дейност. Съдът е посочил, че както безспорно е установено по делото и видно от сключения договор между страните, И. Х. М. е ползвал евров депозит, като в деня на теглене е усвоил сумата от сметката в същата валута - евро. Приел е, че поради това в случая е приложена Забележка № 5 на същия раздел, а именно „Комисионна по т. 1 и т. 2 се събира при и при внасяне/теглене по/ от срочен депозит, включително и на дата на падеж“, поради което сумата не е събрана без основание.

В молбата за отмяна се сочи от молителя, че към въззивната жалба е приложил ново писмено доказателство – бордеро за закупуване на 60 евро от ответника за 116.82лв. на 27.07.2021г. в 09:41:03ч., което е било „отхвърлено без коментар“ и че във въззивното „решение липсват изложените от него твърдения и факти във въззивната жалба“. Според посоченото от молителя в допълнителните писмени бележки той не се позовава на описаното в моблата за отмяна банково бордеро като на ново доказателство в производството по отмяна. Поддържа, че в молбата за отмяна не сочи ново доказателства, а единствено ново обстоятелство: че приложима в конкретния случай е не забележка 5 от Тарифата на банката за физически лица в сила към 07.07.2021г., както е становището на банката, възприето от съда, а забележка 6 от същата Тарифа: „Комисионна по т.2 не се събира при закриване на сметка в случай, че остатъчната сума след закриване е по-малка от прилагания минимум на комисионата“. Сочи, че когато се тегли цялата сума трябва да се прилага забележка 6. Молителят сочи в молбата за отмяна, че „причина да открие това обстятелство по-късно е неразглеждането на доказателствата му и в двете дела“. Изложеното не може да обоснове отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

За да се приеме, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанциите по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. В случая се поддържа от молителя, че е налице твърдяно обстоятелство / наличие на забележка 6 от Тарифата на банката за физически лица в сила към 07.07.2021г., която е приложима за конкретния случай/, което обаче не е е могло да бъде установено по делото поради независещи от страната обстоятелства. Новооткритите факти, твърдени от заинтересованата страна, трябва да бъдат подкрепени с писмени доказателства от нея. Отмяната се допуска когато е необходима, за да се осъществи ново разглеждане на делото, при възстановената висящност на което, тези факти биха били съобразени от съда при решаване на спора. В случая обаче Тарифата на банката за физически лица в сила към 07.07.2021г., е представена в цялост с отговора на исковата молба и е приета като доказателство по делото в открито съдебно заседание, проведено с участието на ищеца М. лично и на упълномощения му процесуален представител адв.Ц., в първоинстанционното производство по делото. Страната е заявила още пред въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание, в присъствие на процесуалния представител на насрещната страна, в което въззивникът М. е взел участие лично, че: „Когато се усвоява цялата сума трябва да се приложи забележка 6 към т.2, раздел ІІ от Тарифата, според която „Комисионата по т.2 не се събира при закриване на на сметката в случай, че остатъчната сума след закриване е по-малка от прилагания минимум на комисионата“.

Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. Молителят развива доводи за неправилност на въззивното решение поради неприемане и необсъждане на представено с въззивната жалба доказателство самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателствата и доводите на страната. Доводите касаят правилността на въззивното решение и не могат да бъдат разглеждани в производството за отмяна по чл.303 от ГПК. В това производство се преценява единствено дали е налице релевираното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с влизане в сила на въззивното решение. Доводите на молителя, че „ако в процеса на разглеждане беше доказана тяхната /на представените от него доказателства/, нямало да търси нови доказателства с надежда, че ще има справедлив преглед на делото“ са неотносими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение и конкретно не са относими към соченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при което се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За пълнота следва да се посочи, че това се отнася и до посоченото в молбата за отмяна банково бордеро за закупуване на 60евро. Полагайки добрата грижа за собствените си работи страната е могла да поиска от въззивния съд да се произнесе по допускане на посочените от нея във въззивната жалба писмени доказателства в откритото съдебно заседание след изслушване на страните, след като съдът не е направил това в подготвителното заседание по чл.267 ГПК.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 27088/30.10.2023г. на И. Х. М. за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 284/17.08.2023 г. по в. т.дело № 173/2023 г. на Окръжен съд – С. З.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: