О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1459
гр. София, 27.03.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 5038/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от О. С. С. против определение № 2335 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 3094/2023 г. по описа на І г. о на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 25009334 от 02.03.2023 г. на О. С. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 20151269 от 05.07.2022 г. по гр. д.№ 31395/2019 г. на РС-София. С частната жалба са изложени оплаквания, че не е насрочено открито съдебно заседание по чл.307, ал.2 ГПК, че не е съобразено обуславящото (преюдициално) значение на влязлото в сила решение с № 188941/2019 г по друго дело, с което е била отхвърлена доказателствената сила на съдебно-медицинското удостоверение, издадено от Т. К., и е решен по различен начин правен въпрос, включен и в предмета на настоящето дело, независимо от липсата на пълна субективна идентичност на страните, а и настоящето дело било по-късно заведено и трябвало да зачете силата на присъдено нещо на предходното решение.
С писмен отговор Т. Г. К., чрез пълномощник адв.К. Г., оспорва частната жалба. Искат се разноските в производството по молбата за отмяна.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК.
За да постанови и приеме, че подадената от О. С. молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на I г. о. на ВКС е приел, че не са налице посочените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК. Прието е, че в молбата за отмяна не съдържат твърдения, че неистиността на документа-медицинско удостоверение, е била установена по надлежен съдебен ред : с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал.5 ГПК, а наведеният с молбата довод, че неистиността на това медицинско свидетелство е била установена с отхвърляне на иска по друго дело, по което този документ е бил представен, е счетен за необосноваващ основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. За второто посочено отменително основание - това по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, също е прието наведените в молбата за отмяна обстоятелства да не обосновават наличието му, защото няма пълна субективна идентичност между страните по двете дела – само О. С. участва и по двете дела (ищец по настоящето и ответник по другото дело), но другите страни са различни лица, и предмет на делата са различни деликти. Ето защо доколкото изложените в молбата за отмяна обстоятелства не сочат наличие на основанията по чл.303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, или на друго основание по чл.303, ал.1 ГПК, то същата е недопустима по смисъла на т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и не следва да се разглежда.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения:
С молбата за отмяна и уточнението към нея, молителят С. се позовава на влязло в сила на 13.09.2019 г. решение № 188941/09.08.2019 г. по гр. д.№ 32431/2017 г. на СРС, 155 състав, в приложното поле както на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, така и на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. С решението по това друго дело, съгласно диспозитива му, е отхвърлен иск на И. Д. М. срещу О. С. С. за заплащане на 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нанесен й от ответника побой на 12.02.2015 г. около 15:35 ч. около сградата на АССГ, със законната лихва от увреждането и разноски. Искът е отхвърлен по мотиви, че ищцата по делото не е успяла да докаже по несъмнен начин, че именно ищецът й е нанесъл удар на посочената дата, доколкото свидетели-очевидци на такъв удар не са ангажирани, а писмените доказателства не са от същия ден - амбулаторен лист е от следващия ден, а съдебно-медицинско удостоверение № 72/2015 г. на лекар при УМБАЛ“Александровска“ за болезненост в областта на шията на ищцата по делото, е с дата 18.03.2015 г. т. е. повече от месец след датата на посочения инцидент, като няма извод, че съдебно-медицинското удостоверение е неистински документ.
В разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание няколко хипотези, общото между които е обстоятелството, че решаващата воля на съда по съществото на спора е формирана въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно деяние - неистински документ, неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител, във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред, като под „надлежен съдебен ред” в трайната практиката на ВКС е изяснено, че се разбира да е постановена влязла в сила присъда (или споразумение по НПК) за съответното престъпно деяние, или - в случай на неистински документ, тази неистинност да е установена от гражданския съд с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното производство е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1 т.2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 НПК, или когато извършителят на деянието е останал неоткрит (Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, определение № 107 от 28.02.2014 г. по ч. гр. д. № 557/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС). В настоящия случай молителят не твърди, че за съдебно-медицинското удостоверение № 72/2015 с дата 18.03.2015 г. е налице постановена влязла в сила присъда (или споразумение по НПК) за документно престъпление, или за същото е налице влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал.5 ГПК. Соченото от него решение № 188941/09.08.2019 г. по гр. д.№ 32431/2017 г. на СРС, 155 състав, не се твърди да е акт от кръга на установяващи по надлежен съдебен ред престъпно обстоятелство - присъда, или споразумение в наказателно производство, или решение по чл.124, ал.5 ГПК, то обективно и не е такъв акт, в него не се съдържа произнасяне по неистиността на същото медицинско удостоверение нито в мотивите, нито в диспозитива.
Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква наличието на влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. при субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на присъдено нещо. В случая не е налице субективен идентитет между страните по настоящето дело и по гр. д.№ 32431/2017 г. на СРС, 155 състав - обща страна по двете дела е само О. С. (ищец в настоящето и ответник в другото дело), но срещуположната му страна е различна : в настоящето дело е Т. К. (ответник), а по другото дело е И. М. (ищец). Силата на присъдено нещо на съдебно решение важи само между противопоставените страни по спора, съответно и за техните наследници и правоприемници (чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК), а такава връзка не се сочи да е налице между Т. К. и И. М., при което не се обосновава от молителя субективен идентитет. Обективен идентитет между посочените решения няма, поради различие в предмета им - различни деликти, иззвършени от различни лица. Решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е с предмет деликт, от който О. С. твърди да е извършен от Т. К., изразяващо се в съставяне на неистински документ, който е бил използван пред органите на съдебната власт – съдебномедицинско удостоверение № 72/14 от 2015 г., а другото дело е с предмет деликт, който И. М. е твърдяла да е извършен от О. С., изразяващи се в нанесен удар на 12.02.2015 г., около 15,35 часа в сградата на АССГ, т. е. по двете дела се търси защита по различни субективни граждански права. Липсата на субективен и обективен идентитет изключва и връзка на обусловеност между двете дела. Силата на присъдено нещо на решение по иск за обезщетение за вреди се разпростира върху предмета на спора, т. е. върху елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗС, а именно деяние, неговата противоправност, причинена вреда, причинна връзка между вредата и деянието, вината на дееца, но не и върху изводите на съда относно доказателственото значение на ангажираните от страните по делото доказателства. Незачитане доказателствената сила на документ поради отдалечеността на документа по време от правнорелевантен факт, не е равнозначно на признаване на документа за неистински. Доводите на частния жалбоподател за връзка на обусловеност на двете съдебни решения се явяват следователно неоснователни. Изложеното сочи, че молителят не е посочил обстоятелства, преценката на които да направи годни за противопоставяне по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК две съдебни решения.
Допустимостта на извън инстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от изложени от молителя твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата, и доколкото в случая твърденията на молителя не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1, т.2 и т.4 ГПК основания за отмяна, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До същия извод е стигнали и съставът на ВКС, разгледал молбата за отмяна и преценил нейната недопустимост в закрито заседание съгласно чл.307, ал.1 ГПК. Недопустимостта на молбата за отмяна е пречка да се разглежда същата в открито съдебно заседание по чл.307, ал.2 ГПК. Обжалваното определение се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
В настоящето частно гражданско производство страните не са направили искания за разноски. В отговора на частната жалба от Т. К. е направено искане за присъждане на разноски в производството по молбата за отмяна, по което искане компетентен да се произнесе е съставът по делото по молбата за отмяна.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2335 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 3094/2023 г. по описа на І г. о на ВКС.
Определението е окончателно.
Изпраща делото на състава на І г. о. на ВКС по гр. д.№3094/2023 г., за произнасяне по искане на Т. К. за разноски по него, инкорпорирано в отговора й на частната жалба по настоящето дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: