О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2673

гр. София, 30.05. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 5042 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПРБ и насрещна касационна жалба на П. Г. Н. против решение № 66/19.04.2023 г., постановено по гр. д.№ 410/2022 г. от състав на АС – В. Т.

П. Н. оспорва касационната жалба на ПРБ с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е в размер на 50 000 лева, като в тази част се обжалва от касатора ПРБ.

Съдът е приел, че с постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП № 46/2015 г. на СО-СП за това, че за времето от м. ноември 2013 г. в [населено място], се сговорила с повече от едно лице, да върши в страната до м. ноември 2015 г. престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – а именно престъпления по чл. 282 НК, чл. 301 НК, чл. 214 НК, което е престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. С постановление от 27.04.2016 г. е прецизирано обвинението по чл. 321, ал. 6, пр. 1 НК. С постановление от 25.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е задържана за срок от 72 часа, като е конвоирана в следствения арест на ОЗСА, [населено място]. С постановление от 27.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е отказано да бъде внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо ищцата и е разпоредено освобождаването й, като е взета мярка за процесуална принуда „парична гаранция в размер на 10000 лв.“ С постановление от 27.02.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е наложена забрана за напускане пределите на Р. Б. С постановление от 17.11.2017 г. на прокурор при Специализирана прокуратура са отменени наложените мерки за процесуална принуда, а именно: „парична гаранция в размер на 10000 лв.“ и забрана за напускане пределите на страната. С. З. № ЗЦУ-235/01.03.2016 г. на Изпълнителен директор на НАП на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл ищцата е отстранена временно от служба.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.08.2020 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2015 г. по описа на СО СП, водено срещу неизвестни извършители, като с оглед отмяната му от Апелативна специализирана прокуратура с постановление от 08.07.2021 г. и дадените указания е постановено постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.07.2021 г., водено срещу шест лица, между които и ищцата, поради липса на доказателства за наличие на ОПГ, както и за престъпление, извършено от изброените в нормата на чл. 411а, ал. 4 НПК субекти. Постановлението е изпратено на 15.07.2021 г. на ищцата, получено по нейни данни на 19.07.2021 г. С постановление от 08.10.2021 г. на Апелативна специализирана прокуратура, по реда на осъществения служебен контрол, е потвърдено постановлението за прекратяване от 14.07.2021 г. на прокурор от СП.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е приел следното: Вредите в случая на незаконно обвинение се изразяват в преживяните негативни емоции и страдания по повод обвинение за деяние, спрямо което не може да бъде търпяна наказателна санкция, емоционални терзания на личността, накърнена чест и достойнство, както и добро име в обществото. Вредите на общо основание и съобразно принципа, приложим при ангажиране на деликтната отговорност, трябва да са реално настъпили, а не да са предполагаеми, хипотетични негативни изживявания. В конкретния случай съдът е приел, че ищцата е изпитала емоционален дискомфорт, което се установява от разпита на свидетелите, особено по повод на задържането й, както и отстраняването й от длъжност, с което е допуснато ограничаване на гражданските й права – лишаване от свобода, без възможност да се защити пред съд, както и правото й на труд, като е уронен високият авторитет и доверие, с които се е ползвала в обществото.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства /свидетелски показания и експертизи/ съдът е приел, че обезщетение в размер на 50000 лв. би било справедливо и достатъчно да обезщети неимуществените вреди, причинени на ищцата. Това обезщетение е съобразено с периода на наказателното преследване, понесените страдания, изразяващи се в ограничаване на личната й свобода, макар и за изключително кратък период от време /4 денонощия/, като наложените след това мерки за процесуална принуда са по-леки и не са затруднили в особено висока степен упражняването на личните й права, изживяните негативни емоции – срам, неудобство, дискредитиране на името й сред близки и колеги.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

В изложенията към касационната жалба и насрещната касационна жалба се поставя правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбатга на чл.52 ЗЗД обстоятелства, както и да посочи кои вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Настоящия състав на ВКС счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по касационната жалба и по насрещната касационна жалба, предвид обстоятелството, че въззивният съд не е изложил мотиви защо приема че присъдения от него размер следва да се завиши, респ. да се намали от обичайния за подобен вид обезщетения размер, като обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с трайната практика на ВКС, която е в смисъл, че въззивният съд следва да обсъди всички относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обстоятелства, както и да посочи кои вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/19.04.2023 г., постановено по гр. д.№ 410/2022 г. от състав на АС – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.