Образувано е по касационна жалба на началника на РО „Национален строителен контрол“- Хасково при РДНСК ЮЦР против решение № 671-А/30.10.2017 г., както и против определение от 04.01.2018 г., допълващо решението в частта за разноските, постановени по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната им. Писмени възражения по касационната и частна жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

След връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата на Е. Сайд против заповед № ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на началника на РО „Национален строителен контрол“- Хасково при РДНСК ЮЦР, с която, на осн. чл. 224 ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, е спряно изпълнението на строеж: „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10), бетонова площадка (6х6 м), павилион (2,4 х5,5 м) и тръбен кладенец - сондаж, попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „В. Д“, намиращ се в ПИ №033014, местност „С. А“, землище на с. К. А, общ. Свиленград. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи.

При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд мотивирано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон, поради което е отменил същата. За да обоснове този извод, административният съд е посочил, че нито един от намиращите се в ПИ № 033014 обекти не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Съобразявайки се със заключението по СТЕ и техническите характеристики на обектите, съдът правилно е приел, че тръбен кладенец - сондаж в имота изобщо не съществува, а павилионът е преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. При постановяване на обжалваното решение първоинстанцинният съд е следвало да съобрази, че по отношение на останалите обекти, посочени в процесната заповед, а именно изкопни работи, чакълирана площадка (20х10), бетонова площадка (6х6 м) е налице влязла в сила заповед за премахването им (решение № 10955/18.09.2016 г. по адм. дело №13885/2016 г. по писа на ВАС). Въпросът за вида и незаконността на тази част от строежа, както и за премахването му, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на преразглеждане. При това положение заповедта за спиране на изпълнението на строителството в тази част се явява безпредметна и правилно е отменена, макар и по други съображения. С оглед посоченото, верен е крайният извод, че заповед № ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. се явява издадена в противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменена.

Съдът е постановил правилен акт и в частта за разноските. С допълващото определение съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 226 ал. 3 АПК се е произнесъл по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Противно на твърдяното в частната жалба, същите са поискани своевременно, доказани са по своя размер и са съобразени с правилата, визирани в наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения (л. 13-15 от адм. дело № 11250/2016 г. по описа на ВАС ).

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 500 лв. Разноските са доказани по своя размер от приобщения като доказателство договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018 г. (л.29)

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частната жалба - без уважение.

По изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 671-А/30.10.2017 г. и определение от 04.01.2018 г., допълващо решението в частта за разноските, постановени по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА РО НСК - Хасково към РДНСК ЮЦР да заплати на Е. Сайд направените по делото разноски в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.