Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Г от [населено място] чрез адв.. К срещу Решение № 1933/10.11.2017г. на Административен съд — гр. П. по адм. дело№2131/2016г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615000292-091 -001/19.10.2015 г., издаден от И.К, на длъжност началник сектор при ТД на НАП гр. П., възложил ревизията и И.Р, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в потвърдената и изменена част с Решение № 360 от 06.06.2016 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. П., при Централно управление на Национална агенция за приходите. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваните части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен и с приетото от съда начално салдо предвид двата договора за кредит, които е имал, и се оплаква, че съдът неправилно не бил признал договора за заем от 30 000 лв. от К.К, като е приел, че е представен с жалбата срещу ревизионния акт. Подробни съображения, обосноваващи тези и други оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател в случай, че претендира такива.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211,...