Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", чрез пълномощника С.Й, срещу Решение № 468 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 200/2016 г. от Административен съд - Пловдив.
В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на съдебния акт, а в условията на алтернативност – намаляване на размера на присъденото обезщетение. В съдебна заседание касаторът се представлява от юрк.. Г, като се поддържат подробно развитите оплаквания в касационната жалба. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Подадена е и частна жалба от Агенция "Митници", чрез процесуалния представител С.Й, против определение № 874/05.05.2017г. по адм. д. № 200/2016г. на АС - Пловдив, с което е оставено без уважение искането, предявено от юрисконсулт Йорданова, в качеството й на процесуален представител на Агенция "Митници", за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в производството по чл.248 ГПК.
Ответницата М.В, чрез пълномощника адв.. Т, в депозирания писмен отговор развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Доводи за правилността на обжалваното решение се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание от пълномощника на Василева, като се отправя искане до ВАС да остави в сила атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
В писмено възражение по делото, депозирано на 09.06.17г., М.В, чрез адв.. Т, е изразила мотивирано становище за неоснователност на частната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Алтернативно поддържа, че искът е следвало да бъде уважен в значително по - малък размер.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Агенция "Митници" да заплати на М.В обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени й от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 1990 от 13.03.2009 г. на Директора на Агенция "Митници", ведно със законната лихва, считано от 03.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на ищцата съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 110 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено и доказано наличието на всички изискуеми от нормата на специалния закон (ЗОДОВ) предпоставки – отменен, като незаконосъобразен по съответния ред административен акт; неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения, в резултат на административната дейност на органа акт, и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 5 000 лв. кореспондира на критерия „справедливост“ за обезвреда на конкретните вреди. Уважил е и акцесорния иск за присъждане на лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба.
Решението е валидно, допустимо и частично правилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването, че АС - Пловдив е допуснал повторно обезщетение на вреди от незаконосъобразно уволнение.
Регламентацията в чл.104 и сл. от ЗДСл относно предвидените обезщетения при отмяна на акта за прекратяване на служебните правоотношения не изключва предявяване на претенции за причинени неимуществени вреди по ЗОДОВ и възраженията в касационната жалба за недопустимост не се основават на относими нормативни разпоредби и се явяват несъстоятелни.
Производствата за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.Оорността е безвиновна. Достатъчно е да се докаже наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на материалната норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира отговорността на държавата. В настоящото производство предмет на обезщетяване са вредите, настъпили от обявения по съответния ред за незаконосъобразен административен акт.
Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и професионален авторитет - веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна, страданията, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност, следва да бъдат обезвъзмездени.
При определяне на размера на обезщетението първостепенния съд е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения кои обстоятелства са били решаващи размерът да бъде определен на 20 000 лв., поради което не се налага да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за въздействието върху ищцата на издадената незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. Обоснован е изводът на съда, че уволнението е било в състояние да предизвика стрес и неудобство, създало е съществен дискомфорт за цялото семейство, който е довел не само до психически срив, но и до търсене на начини за справяне с икономически неудобства. Не без значение е и обстоятелството, че Василева е била уволнявана и преди от същия работодател, което е засилило интензитета на чувството за подтиснатост у ищцата, като това също е отчетено при формиране на решаващите изводи на първостепенния съд.
Въпреки това настоящата счита, че съдът е определил същия в силно завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези. За да уважи изцяло предявената претенция, административният съд е игнорирал определени обстоятелства, които имат значение за правилното приложение на материалния закон в конкретния казус. А. на амбулаторните листове от 28.08 и 24.08.2009 г. и 28.07.-2010 г. и етапната епикриза за периода 30.09.2009 г. 21.03.2011 г. дава основание да се приеме, че съдържат данни за здравословното състояние на ищцата, констатирано към момента на осъществените прегледи и сочещо за различни заболявания, включително наложили се операции и т. н. В амбулаторните листове от 24.08.2009г. и 28.09.2009 г. е отразено, че състоянието на дистрес продължава през последните 7 г., психичните оплаквания са се трансформирали в психични през м. януари 2009 г. и е имало относително добър ефект от медикаментозно лечение. При обсъждане на СМЕ относно констатираните психични оплаквания със 7 г. давност и трансформирането им в соматични и възможността стресът, с оглед уволнението да провокира влошаване на състоянието, съдът необосновано е игнорирал факта, че заповедта за уволнение е с дата 13.03.2009 г., а в посочените амбулаторни листове е отразено трансформиране на психични оплаквания през м. януари 2009, т. е. депресивните състояния на ищцата датират отпреди уволнението. В този смисъл, съдът, като е намерил основание да кредитира показанията на свидетелите, на които е дал вяра, е следвало да съобрази същите в светлината на данните от съдебно - медицинската експертиза, а не безкритично да приеме за доказана по размер претенцията на въз основа на данни на лица, принадлежащи на най - близкия семеен и приятелски кръг на ищцата. В конкретния случай не е отчетена възможната заинтересованост на свидетелите, което съдът би сторил, ако бе обсъдил изводите в експертонто заключение, че факторът стрес при съкращаването на Василева би могъл да окаже допълнителен негативен ефект върху съществуващото заболяване на Василева отпреди 2009г., но не би могло да се направи категоричен извод, че психичните оплаквания през 2009г. се дължат единствено на заповедта на директора на Агенция "Митници".
При съобразяване с изискванията за справедливост визирани в чл.52 ЗЗД и ПВС4/68 г, както и на критериите, приети в съдебната практика на ВАС за подобни случаи, искът е следвало да бъде уважен в многократно по-нисък размер от определения от административния съд. В този смисъл касационната жалба на Агенция "Митници" се явява частично основателна за необходимостта от редуциране на размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за справедлив размер на обезщетението, сумата от 1 500 лева.
Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението на Агенция "Митници" за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно повдигнато възражение за изтекла погасителна давност на акцесорния иск. Съдът е изложил мотиви по това оплакване, което е било поддържано още в пъроинстанционното производство,, като се е позовал на ТР № 3/2004г. на ОСГК и е оределил началния момент на законната лихва.- 03.01.2011г. Правилно АС е счел, че върху определената като обезщетение сума ответникът дъллжи и законната лихва до окончателното й изплащане, считано от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт.
Неоснователни са и останалите възражения на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че съдът е обсъдил заключението на медицинската експертиза без да приобщи документацията, която е била взета предвид от вещите лица. Настоящата инстанция констатира, че обсъдените амбулаторни листове се съдържат по делото, като включително и след приемане на експертизата, в заседанието, в което е даден ход по съществото на спора, по делото с писмена молба вх.№ 3868/ 28.02.17г. Василева е депозирала непредставени до този момент амбулаторни листове. Последните са приети като доказателства без оспорване от насрещната страна. Не е налице нарушено право на защита при приемане на СМЕ, всички изложени в тази насока оплаквания са неоснователни. По частната жалба:
Като споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното определение № 874/05.05.2017г. следва да бъде потвърдено. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, обосновано съдът е приел, че претендираният размер разноски за адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен. При това положение не следва да бъде присъждано и юрисконсултско възнаграждение на Агенция "Митници" за проведеното производство по чл.248 ГПК пред първата инстанция, а така също и по частната жалба в настоящото производство.
Независимо от горното, обаче, и предвид изхода на спора по настоящото дело, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено съобразно уважената част от касационната жалба.С оглед обстоятелството, че само част от съдебното решение ще бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените разноски в размер на 333 лв., а в останалата част за размера на сумата 777 лв. решението следва да бъде отменено.
За настоящата инстанция на касатора разноски на касатора не се дължат, тъй като не е заявено искане за това. На ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480 лв., като размера на претендираните разноски бъде намален съобразно уважената част на касационната жалба. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, противопоставено в с. з. от юрк.. Г пред настоящата инстанция е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 468 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 200/2016 г. от Административен съд - Пловдив, в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на М.В обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 1990 от 13.03.2009 г. на Директора на Агенция "Митници", в размер над сумата 1 500 лв. до присъдения размер от 5 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 03.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, относно присъдените разноски в размер на сумата 777 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В срещу Агенция "Митници" иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, причинени й от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 1990 от 13.03.2009 г. на Директора на Агенция "Митници", ведно със законната лихва, считано от 03.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 874/05.05.2017г. по адм. д. № 200/2016г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция "Митници", да заплати на М.В, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.