А.К е подал касационна жалба срещу решение № 1026 от 21.02.2017 г. по адм. дело № 6631/2016 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-22-001 от 14.01.2015 г. на областния управител на област С.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането. Поискано е и присъждане на разноски.

Областният управител на област С. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че А.К е подал до областния управител на област С. заявление № 94АА/135 от 25.09.2007 г., с което поискал да получи обезщетение с компенсаторни жилищни записи за недвижим имот – апартамент, находящ се в град София, ул. "Оборище" №8, правото на собственост върху който било възстановено на бившите собственици, на основание чл.7 от ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗЗД ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ) (ЗВСОНИ) с решение от 18.10.1995 г. по гр. дело №394/1993 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 9.07.2007 г. Със заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. областният управител на област С. отказал да разгледа по същество направеното искане с мотив, че същото е депозирано след изтичане на срока по чл. 9, ал.4 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗЗД ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) (ЗОСОИ). Административният акт бил оспорен по съдебен ред. С влязло в сила определение от 01.08.2011 г. по адм. дело №5175/2011 г. по описа на Административния съд-София град оспорването било отхвърлено.

Впоследствие, с молба вх....