Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1. б.”в” от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район [район], [улица], ет. [номер], офис [номер], представлявано от управителя К. Г. Х., срещу решение № 958/19.05.2016г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 647/2016г., 2 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 2005/17.12.2015г., издадена от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/– [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата не може да бъде приложена, поради, това, че всички ваканционни жилища, намиращи се в комплекса, са собственост на чуждестранни и български физически и юридически лица и ПАМ предпоставя нарушение на тяхното право на собственост. Изложени са мотиви, че наложената парична санкция с Наказателно постановление № 2005/17.12.2015г. е в прекомерен размер. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени изцяло заповед за налагане на ПАМ № 2005/17.12.2015г., издадена от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/– [населено място].

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД на НАП Бургас – редовно призован, не се представлява, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е била заповед № 2005/17.12.2015г., издадена от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/– [населено място]., която е наложена на [фирма], на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „в” във вр. с чл. 187 и чл. 188 от ЗДДС принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект” – комплекс „Б.”, находящ се на адрес: [населено място], [адрес], стопанисван от дружеството жалбоподател и на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 1 месец. На търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева с Наказателно постановление № 2005/17.12.2015г. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за установено нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ(Наредбата) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 29.08.2015г. и документирано с ПИП серия АА № 0006065 от 29.08.2015г. на дружеството е съставен АУАН № F 178648/14.09.2015г. Извършилите проверката инспектори по приходите са констатирали, че при сравнение на данните от касовия апарат със записите в касовата книга и наличните суми в касата на обекта не е отбелязана всяка промяна на касовата наличност със съответното записване в момента на извършването й. Установило се е необосновано различие в касовата наличност, както следва: - разчетена касова наличност от ФУ – 1179,19 лв. и фактическа наличност – 3730 лв. За разликата в размер на 2550,81 лв. в книгата за дневните финансови отчети липсват направени записвания за промяна в касовата наличност. Сумата от касата е изброена от рецепционист К. И. В., като опис е отразен в ПИП серия АА № 0006065 от 29.08.2015г. Наличността по касовия апарат е установена с отпечатване на „Х” отчет № 002511/29.08.2015г.

Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповедта и е приел следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС при спазване на административно-производствените правила. Правното основание за налагане на ПАМ е чл. 186, ал.1, т.1, б.”в” от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че извършването на нарушението, визирано в правната норма, се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът е възприел извода, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, като постановена в съответствие с материалния закон. В оспореното решение са обсъдени представените по делото доказателства, като по отношение на разписка издадена от [фирма] с № 07000364683978/29.08.2015г., е прието, че дори да отразява реално паричен превод, липсват каквито и да е доказателства за връзката на тази парична сума със сумата, установена като касова наличност. Коментиран е и представения /на лист 17 от делото/ протокол от 31.08.2015г., като е отбелязано, че той е частен документ и не може да бъде ценен, с оглед достоверността на датата му, която е два дни след извършената проверка. Решаващият състав е посочил, че дори да бъде ценен от съда, то размера на посочената сума в протокола е 2500 лв. и ще е налице нарушение от страна на жалбоподателя, защото установената разлика е 2550,18 лв., сумата от 50,81лв. отново ще остане неотчетена и неописана в касовата книга.

Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно.

Неспазването на нормативното изискване за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, визирано в чл. 186, ал.1, т.1, б.”в” от ЗДДС и чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, е установено по безспорен начин, след осъществена проверка на обект комплекс „Б.”, находящ се на адрес: [населено място], [адрес], стопанисван от дружеството [фирма], резултатите от която са обективирани в ПИП серия АА № 0006065 от 29.08.2015г.

Неоснователни са доводите на касатора, относно това, че заповедта води до ограничаване на правото на собственост, респективно на правото на ползване на третите лица, собственици на апартаменти в комплекса. В тази връзка не са представени каквито и да било доказателства от дружеството касатор. ПАМ е наложена на [фирма], в качеството му на единствен ексклузивен управител на имота.

В настоящото производство, предмет на обжалване е наложена на жалбоподателя ПАМ. Доводите за прекомерност на размера на наложената парична санкция от 3000 лв. с Наказателно постановление № 2005/17.12.2015г., не следва да бъдат коментирани, тъй като цитираното Наказателно постановление е отделен административен акт и има различен ред за обжалване, който е указан в него.

Представеният договор за управление на апартаментен хотел „Б.” сключен между [фирма], и [фирма], според който функциите на ексклузивен управител са възложени на [фирма], няма отношение към настоящия спор. Този договор е сключен на 18.04.2016г., която дата е след налагането на ПАМ от 17.12.2015г. Преценката за законосъобразността на оспорения акт се извършва към момента на неговото издаване.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 958/19.05.2016г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 647/2016г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.