Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2088 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 7328/16.12.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 8703/2020 г. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване на датата на постановяване на обжалваното решение, но въпреки това волята на касационния жалбоподател относно оспорвания съдебен акт е ясна и недвусмислена.

С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за плащане УИН 23/300519/99248 на „И. Г. - ТС“ ЕООД за 2019 г.; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявление за плащане УИН 23/300519/99248 на „И. Г. - ТС“ ЕООД за 2019 г., с изричен акт по смисъла на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2019 г., в едномесечен срок от получаването ѝ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че в приложимите нормативни актове не е предвиден срок за компетентния административен орган за произнасяне по подадени общи заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Сочи, че в законодателството е предвиден срок за извършване на плащанията, но той е инструктивен, доколкото е зависим от извършващите се проверки, резултатите от тях и получените впоследствие данни от външни институции. Твърди, че нормативната уредба урежда произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с изричен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. И..

Ответникът по касация – „И. Г. - ТС“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. С..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „И. Г. - ТС“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане УИН 23/300519/99248. От фактическа страна решаващият съд е установил, че заявлението на дружеството е подадено на 14.05.2019 г., вх. № 19068812, със заявени схеми и мерки за подпомагане: 13.1 Компенсационни плащани в планински райони (НР1) и е редактирано на 06.06.2019 г. С писмо вх. № 02-2600/3439 от 31.07.2020 г. до изпълнителния директор на ДФЗ „И. Г. - ТС“ ЕООД е поискал от административния орган произнасяне по заявлението за подпомагане. С писмо изх. № 02-2600/3439 от 12.08.2020 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил дружеството, че ДФЗ-РА предстои да издаде уведомителни писма за оторизираните суми за подпомагане и/или за наложените санкции по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г. до всички бенефициенти.

Установено е, че по подаденото заявление са започнали нормативно установените проверки, в това число: Заповед № 396480/13.11.2019 г. за извършване на проверка на място по подаденото заявление, Доклад от проверка на място, Докладна записка от 04.11.2019 г. до директора на Дирекция „ТИ“ на ДФЗ относно декларирани парцели, които не отговарят на „Критерии за класифициране на земеделски площи“ с молба за становище и по нататъшни действия, Докладна записка от директора на Дирекция „ТИ“ на ДФЗ с указания за изготвяне на докладна за заявени земеделски парцели в неземеделски тип земи и резултатите от извършената проверка, както и кандидатът да бъде запознат с резултатите от проверката и да му се даде възможност да подпише доклада и добави забележки; Докладна записка от 23.11.2019 г., в която са описани резултатите от извършената проверка; Уведомително писмо от 23.11.2019 г., с което „И. Г. - ТС“ ЕООД е уведомен, че по подаденото заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, резултатите от която са обективирани в доклад, които е приложен към писмото, като на дружеството е дадена възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаването му.

За да уважи жалбата и отмени оспорвания мълчалив отказ, решаващият съд е изложил съображения, че по искането на „И. Г. - ТС“ ЕООД за финансово подпомагане за кампания 2019 г. административният орган не се е произнесъл. Не се установява да е издаден и връчен надлежен акт, удостоверяващ одобрената сума за подпомагане, санкциите и редукциите, в който да бъде представени и обяснен начина на формиране на общата сума за подпомагане, каквото е изискването на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), поради което е формиран мълчалив отказ. Приел е, че този извод не се променя от наличието на писмо изх. № 02-2600/3439 от 12.08.2020 г. изпълнителният директор на ДФЗ.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е формиран мълчалив отказ за произнасяне от компетентния орган по заявлението на „Интернационал груп - ТС“ ЕООД за кампания 2019 г.

Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт.

В чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г., Регламента) се предвижда кога се осъществяват плащанията по схемите за подпомагане. Изрично в чл. 75, параграф 2 е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Срок за извършването на тези проверки за допустимост не е предвиден.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., ДФЗ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. Мълчалив отказ на административния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, или на лицата на които същият е делегирал правомощията си, като материално, териториално и функционално компетентен орган – ръководител на единствената акредитирана за Р. Б. Разплащателна агенция, е недопустим.

Преди приключване обаче на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. Предвид това и поради изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2019 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ. Срокът за плащане е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделският производител, заявил подпомагане.

В този смисъл са и изводите в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № 169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - В. Т. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане.

В този смисъл срокът по чл. 75, параграф 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба.

В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ.

В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 9134/18.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 2297/2021 г.; Решение № 9135/18.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 2595/2021 г.

При липсата на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Произнасяйки се по недопустима жалба, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство - прекратено.

С оглед този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разноските са в размер на 70 лв. заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 7328/16.12.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 8703/2020 г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8703/2020 г., на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „И. Г. - ТС“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 170 (сто и седемдесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА