С решение от 08.03.2016 г. по ад. д.№223/2015 г. Кюстедилският административен съд е отхвърлил жалбата на В. Д. К. срещу заповед №РД-00-771/15.07.2015 г. на кмета на [община]. Признал е за недоказано на основание чл.194, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл. 228 ЗУТ направеното оспорване на неистинността на протокол за извършено заснемане на 17.03.23015 г. по отношение на геодезическото заснемане на местоположението и разположението на оградата към северната страна на УПИ-VІ-263 от к.14 по плана на [населено място].

Решението се обжалва с касационна жалба от В. Д. К.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба кметът на [община] я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорената пред Кюстендилския административен съд заповед на кмета на [община] е разпоредено на жалбоподателя К. да премахне незаконна орада, подробно описана в мотивите на заповедта. За същата няма издадено разрешение за строеж и инвестиционен проект. Не е търпима поради влязъл в сила отказ за издаване на удостоверение за търпимост.

С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е приел, че строежът е незаконен по правилата на ЗУТ и по правилата на Закон за благоустройство на населените места поради липса на разрешение за строеж. Съдът е приел, че строежът не е търим, тъй като това обстоятелство е било предмет на съдебен спор, приключил с влязло в сила решение по адм. д.№341/2013 г. на Кюстедилския административен съд.

При постановяване на решението Кюстедилският административен съд не е допуснал нарушение на закона.

Оградата представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ. За същата се изисква разрешение за строеж по правилата на ЗУТ. Разрешение за строеж е било необходимо и съгласно чл. 242 от Закон за благоустройството на населените места (време на изграждане на строежа). Липсата на такова прави строежа незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2,т. 2 ЗУТ.

Законосъобразни и обосновани са изводите на Кюстендилския административен съд относно обстоятелството, че строежът не е търпим. Установяването на това обстоятелство е било предмет на съдебно административно производство, което е приключило с влязло сила решение на Кюстендилския административен съд, в което е прието, че строежът не е търпим.Това съдебно решение е задължително за гражданите, организациите и съдилищата в РБ България.

Не следва да се обсъждат оплакванията във връзка с грешки при одобряване на картата на възстановените имоти, местоположението на оградата във връзка с тази карта, както и обстоятелствата с прилагането или не на действащия регулационен план. Тези обстоятелства не са относими към релевантните за делото факти - налице ли е незаконен строеж и подлежи ли той на премахване.

Решението на Кюстендилския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

В. Д. К. следва да бъде осъден да заплати на [община] разноски по делото в размер на 600лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.03.2016 г. по адм. д.№223/2015 г. на Кюстендилския административен съд.

ОСЪЖДА В. Д. К. да заплати на [община] разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 (шестотин)лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.