при секретаря Н. С. и с участието на заместника на главния прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура К. М., разгледа тълкувателно дело № 2/2013 г., докладвано от съдия С. Я..
Тълкувателно дело № 2/2013 г. е образувано с разпореждане от 11.07.2013 г. на председателя на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд поради констатирана противоречива съдебна практика по въпроса:
"Притежава ли белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 192а ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория?"
Въпросът е поставен на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) от омбудсмана на Република България и по него в съдебната практика се застъпват две противоречиви становища.
Според едното, заповедта на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 192а, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория за срок до една година, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Приема се, че мястото на изпълнение на държавната служба в Министерството на вътрешните работи не е сред елементите, характеризиращи длъжността съгласно чл. 170 ЗМВР и Класификатора на длъжностите в Министерството на вътрешните работи. Поради това промяната на мястото, където държавната служба в министерството се изпълнява, при непроменена категория, не се отразява върху служебното правоотношение. Не е налице промяна на последното, поради което актът на министъра не засяга субективни права...