Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. Б. . при секретар С. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 2130 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт А. В., против решение № 256/12.11.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е осъдена да заплати на П. Н. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 75 лева. Излагат се доводи за недопустимост, евентуално за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е подадена и частна жалба от Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт А. В., против определение № 256/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е изменено основното решение, като разноските по делото са присъдени в полза на адвокат Е. Й., а не в полза на ищеца Ников. Иска се отмяна на оспореното определение, евентуално, изменението му, като се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

Ответната страна - П. Н., чрез адвокат Е. Й., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за потвърждение на оспореното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалби. Посочва, че оспореното решение е недопустимо, поради и което следва да бъде обезсилено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваните решение и определение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни.

С обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил, на основание чл. 1 ЗОДОВ е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на П. Н. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 75 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по изменението на Наказателно постановление № 280/13.07.2017 г., издадено от началника на М. Ю. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева за адвокатско представителство. С определение № 256/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е изменено основното решение, като съдебните разноски са присъдени в полза на адвокат Е. Й., а не в полза на ищеца.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Кюстендил е приел, че исковата молба е допустима и основателна. За неоснователно е счетено възражението на ответната страна, че в процесния случай иска е недопустим, защото реално няма отменен акт, а само изменен. Така позовавайки се на тълкувателни решения на ВКС и ВАС, съдът уважил исковата претенция. Решението е недопустимо.

Видно от доказателствата по делото, към датата на последното съдебно заседание, проведено по КАНД 350/2019 г. по описа на АС – Кюстендил – 05.02.2020 г. вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която в редакцията си, съгласно изменението на закона - обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г., предвижда, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нещо повече, видно от протокола от проведеното съдебно заседание адвокат Е. Й. е поискал присъждане на разноски, във връзка с което в съдебно решение № 34/07.02.2020 г. по КАНД 350/2019 г. по описа на АС - Кюстендил е посочено, че предвид изхода от спора касаторът (т. е. П. Н.) няма право на деловодни разноски. Следователно, не само че съгласно измененията в ЗАНН ищецът е имал право на разноски в производството по оспорването на наказателното постановление, но реално съдът се е и произнесъл по искането на Ников за присъждане на разноски, като го е отхвърлил.

Обстоятелството, че П. Н. е поискал присъждане на разноските и съответно АС - Кюстендил се е произнесъл по тях като не ги е уважил, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления.

Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016 г. на Върховния административен съд.

Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите и въпреки че реално има произнасяне от страна на съда по КАНД № 350/2019 г., АС - Кюстендил е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Предвид на горепосоченото, оспореното определение № 256/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил също се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

При този изход от спора, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 256/12.11.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОБЕЗСИЛВА определение № 256/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.

ОСЪЖДА П. Н., [ЕГН], да заплати на Агенция „Митници“ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЮЛИЯН КИРОВ